Грей - страница 39
Тя се гърчи пред мен, но аз не обръщам внимание на движението и заравям нос в косата ѝ.
— Миришеш толкова хубаво, Анастейжа…
Тя се намества и аз се пресягам за душгела. Изстисквам малко в ръката си, втривам го в гъба и започвам да масажирам врата и раменете ѝ. Тя стене и главата ѝ се отпуска на една страна под нежните ми докосвания.
— Харесва ли ти така? — питам аз.
— Да — мълви доволно тя.
Измивам ръцете и подмишниците ѝ, след това стигам първата цел: гърдите ѝ.
Господи, какво усещане!
Тя има съвършени гърди. Мачкам ги и ги дразня. Тя продължава да стене, извива бедра и, дишането ѝ се ускорява. Възбудена е. Тялото ми откликва и аз набъбвам под нея.
Ръцете ми пробягват по тялото ѝ, по корема, към втората цел. Преди да стигна до срамните косми спирам и грабвам гъбата. Изстисквам малко душгел върху нея и започвам бавно да я мия между краката. Нежно, бавно, но уверено трия, измивам, почиствам и стимулирам. Тя започва да диша по-тежко и бедрата ѝ се движат в синхрон с ръката ми. Главата ѝ е отпусната на рамото ми, очите ѝ са затворени, устата отворена в безмълвен стон, докато се предава на безмилостните ми пръсти.
— Почувствай го, бебчо. — Прокарвам зъби по меката част на ухото. — Заради мен.
— Моля те — скимти тя и се опитва да изпъне крака, но аз съм ги стиснал под моите.
Достатъчно.
Надигнала се е към гъбата, така че съм готов да продължа.
— Мисля, че вече си достатъчно чиста. — Отдръпвам ръце от нея.
— Защо спираш? — негодува тя и отваря очи, без да крие разочарованието и недоволството си.
— Защото имам други планове за теб, Анастейжа.
Тя диша тежко и ако не греша, се цупи.
Чудесно.
— Обърни се към мен. И аз имам нужда от… къпане.
Тя се обръща, лицето ѝ е поруменяло, очите блестят, зениците са разширени.
Повдигам бедра и хващам члена си.
— Искам да се запознаеш отблизо с най-любимата и скъпоценна за мен част от тялото ми. Много силно съм привързан към нея.
Тя свежда поглед и остава с отворена уста, а след това вдига очи от пениса ми към лицето… и отново поглежда надолу. Не мога да сдържа хитрата си усмивка. Лицето ѝ е пример за моминско страхопочитание.
Докато тя оглежда, изражението ѝ се променя. Отначало е замислено, след това преценяващо, а когато погледите ни се срещат, предизвикателството в тях е ясно.
„Давай, госпожице Стийл“.
Усмивката ѝ е изпълнена с радост, когато посяга към гъбата. Без да бърза, тя изцежда малко душгел в дланта си и без да откъсва очи от моите, потрива ръце. Разтваря устни, прехапва долната и прокарва език между зъбите.
Ана Стийл, прелъстителката!
Членът ми откликва с радост и се надървя още повече. Тя протяга ръка, обхваща ме и стиска. Дъхът ми излиза със съскане през стиснатите зъби и аз затварям очи, наслаждавам се на момента.
„Така, значи нямам нищо против да ме докосва“.
Да, наистина нямам нищо против… Поставям ръка върху нейната и ѝ показвам какво да прави.
— Ето така. — Гласът ми е дрезгав, докато я насочвам. Тя ме стиска малко повече и ръката ѝ започва да се движи нагоре и надолу под моята.
Точно така.
— Точно така, бебчо…
Пускам я, оставям я да продължи, затварям очи и се предавам на ритъма, който тя определя.
О, господи!
Как е възможно невинността ѝ да ме възбужда чак толкова? Да не би да се наслаждавам на всичко, което тя прави за пръв път?
Неочаквано тя ме поема с уста, засмуква силно и езикът ѝ започва мъчението си.
Мамка му!
— Господи… Ана!
Тя засмуква още по-силно; очите ѝ блестят, озарени от женска хитрост. Това е отмъщението ѝ, нейното танто за танто. Тя изглежда невероятно.
— Господи — ръмжа аз и затварям очи, за да не свърша на мига. Тя продължава сладкото мъчение и увереността ѝ расте. Изтласквам бедра нагоре, за да вляза по-дълбоко в устата ѝ.
Докъде мога да стигна, сладурче?
Възбуждащо е да я гледам, наистина много възбуждащо. Стискам косата ѝ и започвам да се движа в устата ѝ, докато тя се подпира с ръце на бедрата ми.
— О, бебчо, страхотна си!
Тя е скрила зъби зад устните и ме поема в уста отново.
— А! — стена и се питам колко дълбоко може да ме поеме. Устата ѝ ме измъчва, скритите зъби стискат силно. А аз искам повече.
— Господи! Колко навътре можеш да го поемеш?
Очите ѝ срещат моите и тя се мръщи. След това с решителен поглед се плъзва надолу така, че опирам в гърлото ѝ.
Мамка му!
— Анастейжа, ще свърша в устата ти — предупреждавам задъхано. — Ако не искаш да го правя, спри веднага. — Повдигам се отново към нея, наблюдавам как пенисът ми влиза и излиза от устата ѝ. Повече от еротично е. На ръба съм. Неочаквано тя оголва зъби и стиска леко, а аз съм дотук, изпразвам се в гърлото ѝ и изкрещявам от удоволствие.
Мамка му!
Дишам тежко. Тя напълно ме срази… за пореден път!
Когато отварям очи, тя грее от гордост.
Така и трябва. Беше невероятна свирка.
— Не усещаш ли гадене, когато нещо опре до гърлото ти? — удивявам се аз, когато успявам да си поема дъх. — За бога, Ана, това беше много, много хубаво! И доста неочаквано. Не спираш да ме учудваш. — Това е похвала за добре свършената работа.
Чакай, това беше толкова хубаво, че тя би трябвало да има някакъв опит.
— Правила ли си го преди?
— Не — отвръща тя с нескрита гордост.
— Добре. — Надявам се облекчението ми да не е проличало. — Ето още нещо, което ви се случва за първи път, госпожице Стийл! Е, получавате отличен по орален секс. Хайде да идем в леглото. Дължа ти един оргазъм.
Излизам от ваната малко замаян и увивам кърпа на кръста си. Дръпвам друга, подавам ѝ я и ѝ помагам да излезе от ваната, завивам я в нея, така че тя е в капан. Притискам я до себе си, целувам я, целувам я истински. Проучвам устата ѝ с езика си.
