Гората - страница 65

Сепвам се при тези думи.

— Спаси ни, моля те!

— Чрез лъжа ли?

— Беше заем. Той просто не е имал време да ти каже. Затварям очи и поклащам глава.

— Той е откраднал от благотворителен фонд. От благотворителния фонд на твоята сестра.

— Не е на сестра ми. Твой е. Пускам това покрай ушите си.

— Бих желал да съм в състояние да помогна, Грета.

— Обръщаш ни гръб, така ли?

— Не ви обръщам гръб. Но и не мога да лъжа заради вас.

Тя ме гледа втренчено. Ангелът го няма вече.

— Аз бих го направила за теб и ти знаеш това много добре.

Мълча.

— Ти предаваш всички в живота си — казва Грета. — Остави сестра си без надзор в лагера. А най-накрая, когато моята сестра страдаше най-силно… — Тя млъква.

Температурата в стаята пада с десет градуса. Заспалата змия в стомаха ми се събужда и започва да гризе. Срещам очите й.

— Кажи го. Продължавай, кажи го.

— „Джейн лекува“ няма нищо общо с Джейн. Има общо с теб. С твоята вина. Сестра ми умираше. Болеше я много. Аз бях там, край смъртното й легло. А теб те нямаше.

Безкрайните мъки. Дните се превръщаха в седмици, седмиците в месеци. Аз бях там. Гледах всичко това. Повечето във всеки случай. Гледах как се стопява жената, която обожавах, моята главна опора. Гледах как гасне светлината в очите й. Усещах миризмата на смъртта, която лъхаше от жената, ухаеща на люляк, когато се любехме на открито през един дъждовен следобед. Но към края не можех повече. Не можех да гледам, как гасне последната искрица живот. Паднах духом. Най-тежкия момент в моя живот. Рухнах и моята Джейн си отиде в мое отсъствие. Грета е права. Отново напуснах своя пост. Отново. Никога няма да преодолея чувството за вина. И наистина то ме подтикна да учредя фонда.

Грета знае това, разбира се. Както сама каза току-що, единствено тя остана докрай до смъртното легло. Никога не сме говорили за това. Нито един път не е запращала в лицето ми истината за моя позор. Винаги съм искал да узная дали Джейн е попитала за мен в самия край. Дали е знаела, че ме няма. Но така и не попитах. Дали да не го сторя сега? И каква разлика? Кой отговор би ме задоволил? Какъв отговор заслужавам да чуя?

Грета се изправя.

— Значи, няма да ни помогнеш?

— Ще помогна, но не мога да излъжа.

— Ако това би спасило Джейн, щеше ли да излъжеш? Нищо не мога да кажа.

— Ако лъжата би спасила живота на Джейн, ако с лъжа би могъл да върнеш сестра си, щеше ли да излъжеш?

— Но това си е чисто теоретизиране!

— Не, не е. Защото сега говорим за моя живот. Ти не искаш да излъжеш, за да го спасиш. И това е типично за тебе, Коуп. Готов си да направиш всичко за мъртвите. По живите не си падаш много-много.

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Мюз ми е изпратила по факса три страници резюме върху случая Уейн Стъйбънс.

Човек може да разчита на Мюз. Не ме занимава с цялото досие. Сама го е прочела и ми праща главното. По-голямата част ми е известна. Помня, че когато го арестуваха, мнозина се питаха защо е избирал жертвите си измежду лагерници. Да не би да свързва някое лошо преживяване с летен лагер? Независимо от мълчанието на Стъйбънс един психиатър обясни, че навярно той е станал жертва на сексуален тормоз като дете в летен лагер. Друг специалист изказа догадката, че го е изкушила лекотата, с която се извършва престъплението в лагерни условия: Стъйбънс убива първите си четири жертви в лагер и му се разминава. Свързва вътрешния порив, тръпката, с лагер и затова продължава да действа по същия шаблон.

В другите лагери Уейн не постъпва на работа. Твърде много ще бие на очи. Обстоятелствата обаче му изиграват лоша шега. Един от водещите профайлери на ФБР на име Джеф Бедфорд го залавя. Уейн попада в кръга на заподозрените за първите четири убийства. Когато убива момчето в Индиана, Бедфорд започва да издирва лица, които са се намирали в района на всички местопрестъпления. Започва, естествено, с възпитателите. Включително с мен, както ми е добре известно.

Първоначално Бедфорд не открива нищо в Индиана, където е извършено второто убийство, но е засечено плащане с кредитна карта на Уейн в района на убийството от Вирджиния. От тук тръгва. Инспекторът извършва задълбочени проучвания. Уейн не използва кредитната си карта в Индиана, но плаща гориво с нея в Евърет, Пенсилвания и Кълъмбъс, Охайо, с което очертава маршрута си от Ню Йорк натам. Няма алиби и в крайна сметка намират някакъв собственик на мотел в околностите на Мънси, който го разпознава по категоричен начин. Бедфорд рови още малко и се снабдява със заповед за обиск.

В двора на Стъйбънс намират заровени сувенири.

От първите убийства няма нищо. Но това според възприетата версия се обяснява с обстоятелството, че с тях е започнал или не е имал време, или още не е решил да запазва сувенири.

Уейн отказва да прави признания. Заявява, че е невинен, че е натопен.

Осъждат го за убийствата в Индиана и Вирджиния. Повечето улики са свързани с тези два случая. За нашия лагер те са оскъдни. В този случай има много въпросителни. Използвал е само нож. Как е успял да заколи четирима? Как ги е подмамил в гората? Какво е сторил с две от телата? Разбира се, на всички тях може да се отговори: имал е време добре да скрие само две тела, проследил ги е по двойки и така нататък, но случаят си остава неизяснен. При тези от Индиана и Вирджиния всичко е ясно.

Почти в полунощ се обажда Люси.

— Как мина с Джордж Перес? — пита тя.

— Ти бе права. Лъжат. Но не пожела да говори.

— Какво правим тогава?

— Ще се срещна с Уейн Стъйбънс.

— Вярно?

— Да.

— Кога?

— Утре преди обяд.

Мълчание.