Бурята на века - страница 41


10 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — НОЩ.


Изплашен, Хач трескаво се брани от неведомия силует, докато не чува…


МАЙК: Успокой се, Хач! Стига! Престани!


Хач най-сетне осъзнава, че пред него всъщност стои Майк, и ужасът му се заменя от облекчение. Той прегръща силно Майк и само дето не обсипва лицето му с целувки.


МАЙК: Какво, по дяволите…


В този миг Майк поглежда над раменете на Хач и изтръпва. На лицето му се изписват недоумение и потрес. Той отстранява внимателно Хач и бавно се приближава до висящото тяло. Известно време го гледа безмълвно… след което отмества очи към Линож. Линож му се усмихва.


11 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ФОАЙЕТО НА КМЕТСТВОТО, С ФЪРД — НОЩ.


ФЪРД: Лойд Уишман се е самоубил! Разполовил си е лицето с брадва. Господи, какъв ужас! Навсякъде има кръв!


Роби се качва по стълбите. Жена му Сандра (дребничка и невзрачна) се опитва да го хване за рамото — навярно в търсене на подкрепа. Той обаче отмята ръката ѝ, без дори да я погледне (както обикновено се държи с нея), и се втурва при Фърд.


ФЪРД: Никога през живота си не съм виждал нещо такова! Разплескал си е мозъка! И е надраскал някакви неразбираеми работи върху една от новите коли…


РОБИ (сграбчва го и го разтърсва): Я се стегни, Фърд! Вземи се в ръце!


Фърд спира да бръщолеви и внезапно се умълчава. В кметството се възцарява такава тишина, че муха да бръмне, ще се чуе. Отвън, естествено, бурята не спира да вилнее. Очите на Фърд се пълнят със сълзи.


ФЪРД: Роби, защо Лойд би разсякъл главата си на две? Нали щеше да се жени през пролетта?


12 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — НОЩ.


ХАЧ: Отидох за малко до тоалетната и да си взема кафе… Нищо му нямаше, изглеждаше си съвсем нормален… Онзи обаче не спираше да го гледа… както змия гледа птичка… И той… той…


Майк се вглежда изпитателно в Линож. Линож не отмества поглед.


МАЙК: Какво му направи?


Никакъв отговор. Майк отново се обръща към Хач.


МАЙК: Помогни ми да го свалим долу.


ХАЧ: Майк… Не знам дали ще мога да го направя.


МАЙК: Ще можеш.


Хач му хвърля умоляващ поглед.


ЛИНОЖ (с меден глас): Пуснете ме и аз ще ти помогна, Майкъл Андерсън.


Майк поглежда първо към него, после към Хач, който е пребледнял и плувнал в пот. Накрая Хач си поема дълбоко въздух и кимва.


ХАЧ: Окей…


13 ЕКСТ. ЗАД МАГАЗИНА — НОЩ.


Към товарната рампа зад супермаркета се приближава малък снегомобил, от който слизат двама души с дебела зимна екипировка. Носят пушки през рамо. Това са Кърк Фрийман и Джак Карвър, които идват да застъпят следващата смяна. Качват се по стъпалата.


14 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.


Майк и Хач тъкмо са покрили трупа на Питър с одеяло, под което стърчат рибарските му ботуши, когато се чува блъскане по вратата. Хач ахва и се хвърля към бюрото, където — до предсмъртното послание на самоубиеца — лежи револверът. Майк обаче го сграбчва за ръката.


МАЙК: Успокой се, Хач.


После отива до вратата и я отваря. Кърк и Джак влизат вътре; заедно с тях в помещението нахлуват куп снежинки и леден вятър. Новодошлите изтръскват обувките и дрехите си от снега.


КЪРК ФРИЙМАН: Ето ни, точно навреме, с буря или без буря… (Изведнъж забелязва покрития с одеяло труп.) Майк, кой е това?


ДЖАК КАРВЪР (внезапно му призлява): Питър Годсоу. Това са неговите ботуши.


Джак се обръща към Линож. Кърк проследява погледа му. Още не са вникнали в ситуацията, но инстинктивно разбират, че това не се е случило без намесата на Линож. Усещат силата му.


Радиостанцията в ъгъла ненадейно напомня за себе си с противно изпращяване.


УРСУЛА (глас зад кадър): … айк… обади се, Майк Ан… имаме про… кметството… Лойд Уиш… спеш… случай…


Майк и Хач се споглеждат тревожно. Какво ли още се е случило? Майк се втурва към радиостанцията и вдига микрофона.


МАЙК: Урсула, повтори! Повтори, моля те, и говори бавно! Антената на покрива замина и едва те чувам. Какъв спешен случай?


Пръстът му пуска бутона. Напрегната пауза. Хач се пресяга и увеличава силата на звука. Пращенето се усилва, последвано от думите на Урсула.


УРСУЛА (глас зад кадър): … ойд… шман… Фърд каза… Роби Бийлс… Хенри Брайт… уваш… ли ме?


На Майк внезапно му хрумва идея.


МАЙК (обръща се към Хач): Хач, пробвай да приемеш съобщението от джипа! Разбери какъв е проблемът и веднага ела да ни кажеш.


ХАЧ: Добре.


Той тръгва към вратата, но изведнъж се спира.


ХАЧ: Ще се оправите ли?


МАЙК: Нали е затворен?


Хач, изглежда, се съмнява в това, обаче излиза.


КЪРК ФРИЙМАН: Майк, имаш ли някаква представа какво точно става тук?


Майк вдига ръка, сякаш иска да каже: „После ще го обсъждаме“. Изважда от джоба си пачката със снимки, които е направил в къщата на Марта Кларъндън. Прелиства ги, докато не намира онази с надписа над вратата. Оставя я до листа, който Хач е свалил от гърдите на Питър Годсоу. Надписите са идентични — дори рисунките на бастунчетата изглеждат еднакви.


ДЖАК КАРВЪР: Какво става тук, за бога?


Майк тъкмо понечва да вдигне очи, когато съзира нещо друго.


15 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЕКРАНА НА ЛАПТОПА НА ХАЧ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА МАЙК.