Пътят - страница 29

Беше запазил шепа празни гилзи за пистолета, но те бяха изгубени заедно с всичко останало. Трябваше да ги държи в джоба си. Сега нямаше нито една. Предполагаше, че би могъл да ги презареди, използвайки патроните 45-и калибър. Запалителните капсули вероятно щяха да паснат, ако успееше да ги извади, без да ги повреди. Щеше да остърже куршумите до необходимия размер с макетното ножче. Стана и направи последен оглед на запасите. Завъртя колелцето на газовата лампа, докато пламъкът изгасна, целуна момчето, пропълзя в леглото под чистите завивки, погледна още веднъж този малък рай, който потрепваше под оранжевата светлина на отоплителната печка, и заспа.

Градът беше напуснат преди години, но вървяха внимателно по затрупаните с боклуци улици, а момчето го държеше за ръката. Минаха покрай един метален контейнер за смет, където някой някога се беше опитвал да гори тела. Овъгленото месо и кости под влажната пепел щяха да бъдат анонимни, ако не бяха черепите. Миризмата вече беше изчезнала. В края на улицата имаше супермаркет и на една от пътеките между щандовете, сред разпилените празни кутии и сандъци, се виждаха три метални пазарски колички. Мъжът ги огледа, измъкна една от тях, приклекна и завъртя колелцата й. Сетне се изправи и я изпробва как върви по пътеката.

Можем да вземем две, каза момчето.

Не.

Аз мога да бутам едната.

Ти си разузнавач. И искам от теб да бъдеш нащрек.

Какво ще правим с всички онези неща?

Просто ще вземем, каквото можем.

Мислиш ли, че някой ще дойде тук?

Да. Рано или късно.

Но ти каза, че никой няма да дойде.

Не съм имал предвид никога.

Бих искал да живеем тук.

Знам.

Бихме могли да бъдем нащрек.

Ние по принцип сме нащрек.

Ами ако дойдат някои от добрите.

Е, не мисля, че има голяма вероятност да срещнем някои от добрите по пътя.

Ние сме по пътя.

Знам.

Ако си нащрек през цялото време, това означава ли, че те е страх през цялото време?

Е, предполагам, че трябва да си доста уплашен, за да бъдеш нащрек. А това означава да си бдителен. Предпазлив.

Но през останалото време не те е страх?

През останалото време?

Да.

Не знам. Може би човек винаги трябва да бъде нащрек. Ако бедата идва тогава, когато най-малко я очаква, в такъв случай може би винаги трябва да я очакваш.

Ти винаги ли я очакваш, татко?

Да. Но понякога може да забравя, че трябва да бъда нащрек.

Сложи момчето да стъпи върху кутията за обувки под газовата лампа и се зае да го подстриже с ножици и пластмасов гребен. Опита се да постигне нещо хубаво и това отне време. Когато свърши, свали кърпата от раменете на детето, събра златните коси от пода, избърса лицето и раменете му с влажен чист парцал и вдигна едно огледало, за да му даде възможност да се види.

Много ми харесва, татко.

Добре.

Наистина изглеждам мършав.

Ти наистина си мършав.

Мъжът подстрига и своята коса, но не се получи толкова добре. Докато се загряваше вода, подряза брадата си с ножиците, после се обръсна с пластмасова самобръсначка. Момчето го наблюдаваше. Щом приключи, се погледна в огледалото. Сякаш нямаше брадичка. Обърна се към момчето. Как изглеждам? Детето вдигна глава. Не знам, каза то. Навън ще бъде ли студено?

Устроиха си пищна вечеря на свещи. Шунка, зелен фасул, картофено пюре с бульон и бисквити. Беше намерил четири кварта уиски все още в хартиената торба, в която беше закупено, и сега изпи малко от него, смесвайки го с вода. Почувства замайване и се отказа да го изпие цялото. За десерт ядоха праскови и сметана върху бисквити и пиха кафе. Хартиените чинии и пластмасовите прибори хвърли в една торба за боклук. Играха шах и после сложи момчето да спи.

През нощта го събуди приглушеното барабанене на дъжда върху дюшека, който беше придърпал над капака. Предположи, че вали доста силно, за да го чува. Стана, качи се по стълбата, вдигна капака и огледа двора, осветявайки го с електрическото фенерче. Сетне затвори капака. Малко вода беше протекла надолу по стълбите, но иначе бункерът изглеждаше доста непромокаем. Отиде да види момчето. Беше плувнало в пот, отметна едно от одеалата, повя на лицето му, намали печката и се върна в леглото си.

Когато се събуди отново, си помисли, че дъждът е спрял. Но не това го беше събудило. В съня си беше посетен от създания, каквито не беше виждал никога преди това. Те не говореха. Стояха приведени до леглото му и сетне се спотаиха, когато се събуди. Обърна се и погледна момчето. Може би тогава за първи път си даде сметка, че в очите на детето изглеждаше като чуждоземен. Същество от планета, която вече не съществуваше. Разказите за която будеха съмнения. Той не можеше да съгради за негово удоволствие изгубения свят, без да очертае и загубата, и детето като че ли разбираше това по-добре от него. Опита се да си спомни съня, но не можа. Беше останало само чувството. Помисли си, че онези създания може би бяха дошли да го предупредят. За какво? Че не може да разпали в сърцето на момчето онова, което в неговото сърце беше пепел. Дори и сега част от него съжаляваше, че са намерили това убежище. Част от него винаги искаше всичко това да свърши.

Провери дали клапанът на газовата бутилка е изключен, сложи малката печка на кутията за обувки, седна и се зае да я разглоби. Махна долния капак и откачи двете горелки с малък извит гаечен ключ. Свърза маркуча от газовата бутилка с едната от горелките и се загледа за миг в нея — отлята от светъл метал, малка и лека. Сложи я върху кутията за обувки, отнесе разглобения корпус на печката при останалите ненужни вещи и се качи по стълбата, за да види какво е времето. Дюшекът върху шперплата беше прогизнал от дъжда и капакът беше натежал. Повдигна го с раменете си и остана така, загледан навън. Ръмеше. Невъзможно беше да прецени кое време на деня е. Погледна към къщата, към дъждовния пейзаж, сетне затвори капака, спусна се по стълбите и се зае със закуската.