Пътят - страница 31

Какво ще правим, татко?

Може да е примамка.

И какво трябва да направим сега?

Нека просто продължим. Ще видим дали поглежда назад.

Добре.

Самотният пътник не поглеждаше назад. Те го следваха известно време и след това го настигнаха. Възрастен мъж, дребен и прегърбен. Потропваше по пътя с издялкана пръчка, а на гърба си носеше стара войнишка раница и навито одеало, завързано отгоре. Когато ги видя, свърна встрани от пътя и застана нащрек. Под челюстта му беше вързана мръсна кърпа, сякаш страдаше от зъбобол и дори по стандартите на техния нов свят миришеше ужасно.

Нямам нищо, каза той. Ако искате, можете да проверите.

Ние не сме разбойници.

Непознатият наклони леко глава към тях. Какво? — каза той.

Казах, че не сме разбойници.

А какви сте?

Не намериха какво да му отговорят на този въпрос. Старецът избърса носа си с опакото на дланта си и остана да стои там. Нямаше обувки и на краката си беше вързал парцали и картони, стегнати със зелена връв. Носеше няколко ката изподрани мръсни дрехи с безброй дупки по тях. Изведнъж, като че ли обзет от пристъп на умора, той се облегна на бастуна си и се отпусна тежко на земята сред пепелта с ръка върху главата си. Изглеждаше като купчина парцали. Те пристъпиха напред и останаха, загледани в него. Господине? — каза мъжът. Господине.

Момчето приклекна и сложи ръка на рамото му. Той е изплашен, татко. Човекът е изплашен.

Мъжът погледна нагоре и надолу по пътя. Ако това е засада, на него точно няма да му се размине, каза той.

Той е просто изплашен, татко.

Кажи му, че няма да го нараним.

Старецът заклати глава, прокарвайки пръсти през мръсната си коса. Момчето вдигна очи към баща си.

Може би си мисли, че не сме истински.

А какви си мисли, че сме?

Не знам.

Не можем да останем тук. Трябва да вървим.

Той е изплашен, татко.

Не мисля, че трябва да го докосваш.

Бихме могли да му дадем нещо за ядене.

Мъжът остана, загледан в пътя. По дяволите, прошепна той и погледна надолу към стареца. Може би този непознат щеше да се превърне в бог, а те в дървета. Добре, каза той.

Мъжът развърза брезента, отгърна го, затършува из храната, докато се спря на една консерва с плодов коктейл, извади отварачката от джоба си, отвори консервата, дръпна брезента отново върху количката, приближи се, клекна и я подаде на момчето.

А лъжица?

Ще мине без лъжица.

Момчето пое консервата и я подаде на стареца. Вземете, каза тихо то. Ето.

Старецът вдигна очи и погледна момчето. То го подкани с консервата в ръка. Приличаше на някой, който се опитва да нахрани ранен лешояд, паднал на пътя. Всичко е наред, каза детето.

Старецът свали ръка от главата си. Премига. Сиво-сини очи, наполовина погребани в ситните и набити със сажди бръчки по кожата.

Вземете, каза момчето.

Той протегна кокалестите си пръсти, взе консервата и я притисна до гърдите си.

Яжте, каза момчето. Хубаво е. Показа му с жест, че трябва да надигне кутията. Старецът погледна надолу към нея. Стисна я по-здраво и я поднесе към носа си. Дългите му жълтеникави пръсти дращеха метала. Сетне я наклони и пи. Сокът потече по мръсната му брада. Отпусна консервата в скута си, дъвчейки с усилие. Проточи конвулсивно шия, докато преглъщаше. Гледай, татко, прошепна момчето.

Виждам, каза мъжът.

Момчето се обърна и го погледна.

Знам какъв е въпросът, каза мъжът. И отговорът е не.

Какъв е въпросът?

Можем ли да го вземем с нас. Не можем.

Знам.

Така ли?

Да.

Добре.

Можем ли да му дадем още нещо?

Да видим какво ще прави с това, което му дадохме.

Те го гледаха как яде. Когато свърши, той остана загледан в празната кутия, сякаш очакваше да се появи още храна.

Какво искаш да му дадем? — попита мъжът.

Какво мислиш, че можем да му дадем?

Не мисля, че трябва да му даваме нещо. А ти какво искаш да му дадем?

Бихме могли да сготвим нещо на печката. И после той може да хапне с нас.

Ти говориш за спиране. И за пренощуване.

Да.

Мъжът погледна към стареца и сетне към пътя. Добре, каза той. Но утре продължаваме.

Момчето не отговори.

Това е всичко, което можеш да постигнеш.

Добре.

Добре означава добре. Утре да не се налага да се договаряме наново.

Какво значи да се договаряме?

Това означава утре да говорим пак за същото и да сключваме с теб нова сделка. Няма да има нова сделка. Това е окончателното решение.

Добре.

Добре.

Те помогнаха на стареца да стане и му подадоха бастуна. Той нямаше и петдесет килограма. Изправи се и ги погледна неуверено. Мъжът взе консервната кутия от ръката му и я хвърли в гората. Старецът се опита да му подаде бастуна си, но той го отблъсна. Кога за последен път си ял?

Не знам.

Не помниш ли?

Ядох току-що.

Искаш ли да ядеш пак с нас?

Не знам.

Не знаеш?

Какво да ям?

Може би малко телешки бульон. Със солени бисквити. И кафе.

Какво трябва да направя за това?

Кажи ни къде отиде светът.

Какво?

Не е нужно да правиш нищо. Можеш ли да ходиш?

Мога.

Старецът наведе глава към детето. Ти малко момче ли си? — попита той.

Момчето погледна баща си.

А на теб на какво ти прилича? — каза мъжът.

Не знам. Не виждам добре.

Мен виждаш ли ме?

Мога да кажа, че там има някой.

Добре. Трябва да тръгваме. Мъжът погледна момчето. Не го дръж за ръката, каза той.

Той не вижда.

Не го дръж за ръката. Да вървим.

Къде отиваме? — попита старецът.

Отиваме да ядем.

Той кимна, протегна ръка и започна да почуква предпазливо по пътя.

На колко си години?

На деветдесет.

Не е вярно.

Е, така да бъде.

Това ли казваш на хората?