Пътят - страница 42
Да, така е. Виждаш ли някакви следи?
Не.
Нека просто да почакаме малко.
Студено ми е.
Вървяха по извития като полумесец бряг, придържайки се към по-твърдия пясък под ивицата с изхвърлените от прилива боклуци. Спряха се, чувайки пърпоренето на дрехите си под напора на вятъра. Стъклени рибарски шамандури, покрити със сива кора. Кости от морски птици. По брега вървеше безкрайна плетеница от морски водорасли и останки от милиони риби, която се простираше, докъдето поглед стига, като графика на смъртта. Една огромна солена гробница. Лишена от смисъл. Лишена от смисъл.
От края на тази ивица до платноходката имаше около трийсетина метра водно пространство. Те стояха и гледаха към яхтата. Дълга около двайсет метра, без всякакви съоръжения на палубата, килната настрани, на дълбочина около три и половина метра. Това беше съд с две мачти, но и двете бяха прекършени близо до основата им на палубата. Останали бяха единствено месинговите обтежки за платната, част от перилата по края и стоманеният обръч на руля, който стърчеше при кърмата. Мъжът се обърна и се загледа към брега и дюните отвъд него. Сетне подаде пистолета на момчето, седна в пясъка и започна да си развързва връзките на обувките.
Какво ще правиш, татко?
Ще огледам.
Може ли да дойда с теб?
Не. Искам да останеш тук на брега.
Искам да дойда с теб.
Трябва да останеш тук на пост. И освен това водата е дълбока.
Ще мога ли да те виждам?
Да. Ще те държа под око. За да съм сигурен, че всичко е наред.
Искам да дойда с теб.
Мъжът го погледна. Не може, каза той. Вятърът ще отнесе дрехите ни. Някой трябва да се грижи за нещата ни.
Сгъна всичко на купчина. Боже, какъв студ! Наведе се и целуна момчето по челото. Недей да се тревожиш, каза той. Просто бъди нащрек. Нагази гол в морето, спря се и се обля с вода. Сетне продължи да напредва бавно, разплисквайки водата, и се гмурна с главата напред.
Преплува разстоянието по протежение на стоманения корпус, обърна се и се задържа във водата, задъхан от студ. По средата на яхтата перилата бяха почти над водата и той се изтегли нагоре към прикрепената към ахтерщевена напречна греда. Стоманата на корпуса беше сива и проядена от солта, но въпреки това изтърканите позлатени букви все още се четяха. „Пахаро де Есперанца“. Тенерифе. Имаше две железни греди за спускане на спасителна лодка, но самата лодка я нямаше. Хвана се здраво за перилата и след още известно усилие беше на борда. Обърна се и приклекна, треперейки, върху наклонената дървена палуба. Парчета от скъсани стоманени въжета висяха от винтовите обтегачи. По дъските на местата, откъдето бяха откъртени различни съоръжения, имаше раздробени дупки. Някаква ужасна сила беше помела палубата. Той махна на момчето, но то не му махна в отговор.
Кабината беше ниска, със сводест покрив и няколко люка отстрани. Мъжът се наведе, изтри солта от един от тях и надникна вътре, но не видя нищо. Натисна дръжката на ниската врата от тиково дърво, но тя беше заключена. Блъсна я с кокалестото си рамо. Огледа се за нещо, с което да я разбие. Трепереше неудържимо и зъбите му тракаха. Замисли се дали да не се опита да я отвори с ритник, но реши, че идеята не е добра. Хвана лакътя си и отново блъсна вратата с рамо. Стори му се, че поддаде. Съвсем леко. Продължи да нанася удари с рамо. Страничната част на касата изпращя, най-накрая вратата се отвори рязко и той слезе по стълбите към кабината.
Подът беше осеян с вонящи мокри хартии и боклуци. Над всичко тегнеше кисела миризма. Влажно и лепкаво. Беше предположил, че яхтата е оплячкосана, но всъщност разрухата се дължеше на морето. В средата на салона имаше махагонова маса с рамка по средата, която да задържа предметите при вълнение. Вратичките на шкафовете зееха отворени и цялата посуда беше придобила зеленикаво матов оттенък. Тръгна към предните каюти. Мина покрай камбуза. Брашно и кафе по пода. Смачкани консерви, покрити с ръжда. Клозет с тоалетна чиния и мивка от неръждаема стомана. Слаба морска светлина се процеждаше през люковете. Инструменти и предмети, разпилени навсякъде. Спасителни пояси, люшкащи се над просмукалата се вода.
Наполовина беше очаквал да види нещо ужасно, но вътре нямаше нищо такова. Дюшеците в кабините бяха паднали на пода, а завивките и дрехите бяха на купчина покрай стената. Всичко беше мокро. При носа имаше нещо като килер, чиято врата беше отворена, но беше прекалено тъмно, за да види какво има вътре. Наведе се и опипа с ръка. Дълбоки сандъци с дървени капаци на панти. Морски принадлежности и въжета, струпани на купчина на пода. Започна да изважда всичко и да го нарежда върху наклоненото легло. Натъкна се на един влажен пуловер и го нахлузи през главата си. Намери чифт жълти гумени обувки, шушляково яке с цип и вкоравени жълти мушамени панталони с тиранти. След като се облече и обу, се върна на палубата. Момчето седеше, където го беше оставил. То скочи уплашено, когато го видя, и мъжът разбра, че не го беше познало в новите му дрехи. Аз съм, извика, но момчето просто стоеше там, без да реагира. Той му махна и отново тръгна надолу.
Във втората каюта под леглото имаше чекмеджета, които бяха непокътнати. Отвори ги и намери вътре наръчници и документи на испански. Няколко калъпа сапун. Покрита с плесен черна кожена чанта, в която имаше книжа. Пъхна сапуна в джоба на якето си и се изправи. По леглото бяха пръснати книги на испански, издути и безформени. Един-единствен том стоеше все още на окачената на стената лавица.
Намери една импрегнирана моряшка торба и започна да обикаля с нея яхтата, подпирайки се тук и там заради наклона. Жълтите му мушамени панталони плющяха под напора на вятъра. Започна да пълни торбата с различни предмети и дрехи. Чифт дамски гуменки, които реши, че ще станат на момчето. Сгъваем нож с дървена дръжка. Слънчеви очила. Все пак имаше нещо извратено в това тършуване. Насочи се първо към местата, където имаше най-малка вероятност да намери нещо изгубено. Най-накрая влезе в камбуза. Завъртя ключа на готварската печка и сетне го върна обратно.
