Грей - страница 130
Спирам пред дома на майка ѝ с огромно съжаление. Иска ми се да се мотаем заедно целия ден; последните дванайсет часа бяха… приятни.
„Повече от приятни, Грей. Бяха направо върхът“.
— Искаш ли да влезеш? — кани ме тя.
— Трябва да поработя, Анастейжа. Но ще дойда довечера. В колко часа?
Тя предлага седем, след това вдига очи към мен и аз виждам в тях светлина и радост.
— Благодаря за… повечето.
— Удоволствието е изцяло мое, Анастейжа. — Навеждам се и я целувам, вдъхвам сладкия ѝ аромат.
— Значи до довечера.
— Да, до довечера — прошепвам.
Тя слиза от автомобила, все още облечена в пуловера ми, и ми маха за довиждане. Отправям се към хотела, малко по-празен след като тя не е с мен.
От стаята се обаждам на Тейлър.
— Господин Грей?
— Благодаря ти, че организира всичко.
— За мен беше удоволствие, господине.
Струва ми се изненадан.
— В десет и четирийсет и пет ще съм готов за срещата.
— Ще ви чакам с джипа отвън.
— Благодаря.
Свалям дънките и обличам костюм, но оставям любимата си вратовръзка до лаптопа, докато поръчвам кафе от румсървиса.
Преглеждам имейлите, пия кафе и се замислям дали да не позвъня на Рос; само че за нея е твърде рано. Прочитам изпратеното от Бил: Савана е подходящо място за строеж на завод. Проверявам инбокса и забелязвам нов мейл от Ана.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Пляскане с криле срещу пляскане по дупе
Дата: 2 юни 2011, 10:20
До: Крисчън Грей
Умееш да покажеш на едно момиче какво значи „приятно прекарване“.
Благодаря
Ана х
Темата ме кара да избухна в смях и се чувствам като истински великан. Веднага пиша отговор.
От: Крисчън Грей
Относно: Пляскане с криле срещу пляскане по дупе
Дата: 2 юни 2011, 10:24
До: Анастейжа Стийл
И двете са за предпочитане пред хъркането ти. И за мен беше много хубаво.
Но за мен е винаги хубаво, когато съм с теб.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Отговорът ѝ пристига почти веднага.
От: Анастейжа Стийл
Относно: ХЪРКАНЕ
Дата: 2 юни 2011, 10:26
До: Крисчън Грей
НЕ ХЪРКАМ. И дори и да е така, не е никак деликатно от твоя страна да го коментираш.
Вие не сте джентълмен, господин Грей! Освен това не забравяйте, че сте в дълбоката Южна провинция!
Ана
Смея се.
От: Крисчън Грей
Относно: Сомнилоквия
Дата: 2 юни 2011, 10:28
До: Анастейжа Стийл
Никога не съм претендирал, че съм джентълмен, Анастейжа, и мисля, че съм показал това многократно. И не се стряскам, когато МИ КРЕЩИШ С ГЛАВНИ БУКВИ.
Но ще си призная тази малка благородна лъжа. Не хъркаш, а говориш. И е много забавно. И къде ми е целувката?
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Това направо ще я побърка.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Изплюй камъчето
Дата: 2 юни 2011, 10:32
До: Крисчън Грей
Вие сте вулгарен негодник! Определено не сте джентълмен. И какво казах насън? Няма целувки, докато не ми кажеш.
И така до безкрая…
От: Крисчън Грей
Относно: Думите на Спящата красавица
Дата: 2 юни 2011, 10:35
До: Анастейжа Стийл
Би било крайно неделикатно от моя страна да кажа, а вече ми се скараха за такова поведение.
Но, ако се държиш добре, може и да ти кажа тази вечер. Трябва да влизам на среща.
До после, бебчо.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
С широка усмивка си слагам вратовръзката, грабвам сакото и тръгвам да намеря Тейлър.
След около час приключвам срещата с комисията от Савана. Джорджия има какво да ми предложи, а екипът обещава сериозни данъчни облекчения за ГЕХ. На вратата се чука и Тейлър влиза в малката конферентна зала. Сериозен е, но онова, което ме притеснява най-много, е, че той никога, ама абсолютно никога не си позволява да прекъсва срещите ми. Настръхвам.
Ана? Добре ли е Ана?
— Моля да ме извините, дами и господа — обръща се той към всички.
— Какво има, Тейлър? — питам аз и той се приближава, навежда се към ухото ми.
— Имаме проблем с госпожа Лейла Уилямс.
— Лейла ли? Какво става, по дяволите? От една страна, съм безкрайно облекчен, че проблемът не е свързан с Ана.
— Бихте ли ни извинили, ако обичате? — моля двамата мъже и двете жени от комисията.
Щом излизаме в коридора, Тейлър се извинява още веднъж, че е прекъснал срещата.
— Не се притеснявай. Какво е станало?
— Госпожа Уилямс е в линейка, на път към спешното във „Фрий Хоуп“ на Сиатъл.
— Линейка ли?
— Да, господине. Нахлула е в апартамента и е направила опит за самоубийство пред госпожа Джоунс.
Мама му стара!
— Самоубийство? Лейла? В моя апартамент?
— Прерязала си е китките. Гейл се е качила с нея в линейката. Тя ме уведоми, че екипът на спешна помощ е реагирал веднага и госпожа Уилямс вече не е в опасност.
— Защо в Ескала? Защо точно пред Гейл?
