Грей - страница 134
Дата: 2 юни 2011, 20:05
До: Анастейжа Стийл
Ръмжите ли, госпожице Стийл?
Имам си собствена котка да ме предупреждава за хищници.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Тя не отговаря. Минават пет минути и отговор няма. Минутите стават шест… Седем.
По дяволите. Тя е сериозна. Как да ѝ кажа, че докато спеше ми каза, че няма да ме напусне? Ще реши, че съм луд.
От: Крисчън Грей
Относно: Това, което каза в съня си
Дата: 2 юни 2011, 22:20
До: Анастейжа Стийл
Анастейжа,
Предпочитам да чувам думите, които каза в съня си, пред думите, които не казваш, когато си будна. И това е причината да не ти кажа. Легни и се наспи. Искам да си отпочинала за това, което съм ти приготвил за утре.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Тя не отговаря; надявам се да е направила каквото ѝ е казано и да си е легнала. За момент се питам какво можем да направим утре, но това ме възбужда прекалено много, затова пропъждам мисълта и се съсредоточавам върху имейлите.
Трябва да призная, че ми е малко по-леко след размяната на мейли с госпожица Стийл. Тя действа като балсам на тъмната ми душа.
Петък, 3 юни 2011
Не мога да спя. Минава два, а вече цял час гледам в тавана. Не кошмарите ме държат буден. Просто не мога да заспя.
Лейла Уилямс.
Противопожарният детектор на тавана ми намига и зелената му светлина ми се подиграва.
По дяволите!
Затварям очи и оставям мислите си да препускат на воля.
Защо иска да се самоубие Лейла? Какво я е прихванало? Отчаяното ѝ нещастие се сблъсква с по-младото ми, по-нещастно аз. Опитвам се да смажа спомените, но гневът и отчаянието от тийнейджърските ми години се надигат и не желаят да си отидат. Това ми напомня за болката и как нападах всички през младостта си. Мисли за самоубийство ме спохождаха често, но винаги удържах положението. Стараех се заради Грейс. Знаех, че тя ще е съсипана. Знаех, че ще обвинява себе си, ако отнема живота си, а бе направила толкова много за мен — как да я нараня? След това се запознах с Елена… и всичко се промени.
Ставам от леглото и прогонвам тревожните мисли. Имам нужда от пиано.
Имам нужда от Ана.
Ако беше подписала договора и всичко вървеше по план, тя щеше да е с мен, на горния етаж, заспала. Бих могъл да я събудя, да се потопя в нея… или, както е според новото положение, тя да е до мен, да я изчукам, а след това да я гледам как спи.
Какво ли би казала за Лейла?
Сядам пред пианото. Знам, че Ана никога няма да се запознае с Лейла, което е хубаво. Знам какво изпитва към Елена. Един Господ знае какво би помислила за някоя бивша… развилняла се бивша.
Това не го разбирам. Лейла беше щастлива, палава и ведра, когато я познавах. Беше първокласна подчинена; мислех, че се е установила, че е щастливо омъжена. Имейлите ѝ никога не намекваха за проблеми. Какво се е объркало?
Започвам да свиря… и тревожните ми мисли се отдръпват, остава единствено музиката.
Лейла ми духа.
Много я бива.
Ръцете ѝ са вързани зад гърба.
Косата ѝ е сплетена.
Тя е на колене.
Свела е очи. Скромно. Примамливо.
Не ме вижда.
Неочаквано се превръща в Ана.
Ана е на колене пред мен. Гола. Красива.
Членът ми е в устата ѝ.
Очите на Ана обаче са впити в моите.
Блестящите ѝ сини очи виждат всичко.
Тя ме вижда. Вижда душата ми.
Вижда тъмнината и звяра, скрит отдолу.
Очите ѝ се ококорват от ужас и тя изчезва.
Будя се стреснато и болезнената ми ерекция спада, щом си спомням наранения поглед на Ана от съня.
Какво става, по дяволите?
Рядко сънувам еротични сънища. Защо точно сега? Проверявам будилника. Изпреварил съм времето за ставане с пет минути. Утринната светлина се промъква между сградите. Ставам. Вече съм изпълнен с безпокойство, сигурно в резултат от притеснителните сънища, затова решавам да отида да потичам и да изгоря част от излишната енергия. Нямам нови имейли, нито пък есемеси, нищо ново за Лейла. Апартаментът е тих. Гейл още не е дошла. Дано се възстанови от вчерашните преживявания.
Отварям стъклената врата в лобито и излизам в мекото слънчево утро, оглеждам внимателно улицата. Докато тичам, оглеждам алеите и входовете, надничам зад паркирани автомобили, да не би Лейла да се е спотаила някъде там.
Къде си, Лейла Уилямс?
Надувам звука на „Фу Файтърс“, стъпките ми отмерват ритъма по тротоара.
Оливия не спира да ме дразни. Разлива кафето ми, изпуска важно телефонно обаждане и непрекъснато ме следи с огромните си кафяви очи.
— Набери отново Рос — нареждам. — Най-добре ѝ кажи да дойде тук.
Затварям вратата на офиса и се връщам на бюрото. Трябва да се постарая да не изкарвам лошото си настроение на персонала.
Уелч няма новини, освен че родителите на Лейла мислят, че дъщеря им е все още в Портланд със съпруга си. На вратата се чука.
— Влез. — Господи, дано не е Оливия!
Рос е.
— Искал си да ме видиш.
— Да, влизай. Докъде стигнахме с Удс?
Рос излиза малко преди десет. Всичко върви като по вода. Удс е решил да приеме сделката, а помощта за Дарфур скоро ще поеме за Мюнхен, където ще я подготвят за спускане от въздуха. От Савана все още не са изпратили офертата.
Проверявам инбокса и откривам дългоочакван имейл от Ана.
От: Анастейжа Стийл
