Грей - страница 135
Относно: На път за дома
Дата: 3 юни 2011, 12:53
До: Крисчън Грей
Уважаеми господин Грей,
Отново се радвам на първокласно обслужване, за което Ви благодаря.
Броя минутите да те видя тази вечер и евентуално да те изтормозя да ми кажеш какво съм казала насън.
Твоя Ана х
Да те изтормозя ли? О, госпожице Стийл, струва ми се, че е точно обратното. Тъй като имам предостатъчно работа, отговорът ще е кратък.
От: Крисчън Грей
Относно: На път за дома
Дата: 3 юни 2011, 09:58
До: Анастейжа Стийл
Анастейжа, очаквам с нетърпение да те видя.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Ана обаче не е доволна.
От: Анастейжа Стийл
Относно: На път за дома
Дата: 3 юни 2011, 13:01
До: Крисчън Грей
Скъпи мой господин Грей,
Дано нещата около „ситуацията“ да се оправят. Тонът на мейла Ви ме безпокои.
Ана х
Най-сетне съм заслужил една целувка. Би трябвало вече да е излетяла.
От: Крисчън Грей
Относно: На път за дома
Дата: 3 юни 2011, 10:04
До: Анастейжа Стийл
Анастейжа,
Ситуацията можеше да е много по-добра. Излетяхте ли? Ако да, не бива да пращаш повече имейли. Излагаш се на риск, което е в пълно противоречие с правилата, касаещи личната ти безопасност. Това, което казах за наказанията, го казах съвсем сериозно.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Каня се да се обадя на Уелч за нова информация, но се чува звън — отново е Ана.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Преиграваш
Дата: 3 юни 2011, 13:06
До: Крисчън Грей
Уважаеми господин Мърморко,
Вратите на самолета са все още отворени. Закъсняваме с десет минути. Моето благополучие и здраве, както и тези на останалите пътници, са в пълна безопасност. Може да успокоите сърбящата Ви ръка засега.
Госпожица Стийл
Макар и с нежелание, се усмихвам. Господин Мърморко съм бил, а? И няма целувка? Боже!
От: Крисчън Грей
Относно: Извинявай! Успокоих сърбящата ръка
Дата: 3 юни 2011, 10:08
До: Анастейжа Стийл
Липсваш ми. И ти, и многознайната ти уста. Искам те жива и здрава у дома.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
От: Анастейжа Стийл
Относно: Извинението е прието
Дата: 3 юни 2011, 13:10
До: Крисчън Грей
Затварят вратите. Няма да чуеш дори едно „бип“ от мен. Особено с тази твоя старческа глухота.
До после.
Ана х
Имам си отново целувчица. Какво облекчение. С огромно нежелание ставам и вземам телефона, за да позвъня на Уелч.
В един отказвам предложението на Андреа да ми донесе обяд на бюрото. Трябва да се махна. Стените на офиса ме притискат и ми се струва, че е така, защото нямам никакви новини за Лейла.
Тревожа се за нея. По дяволите, дошла е при мен. Решила е да превърне дома ми в сцена за представлението си. Как да не го приема лично? Защо не ми е пуснала имейл или не е звъннала по телефона? Ако е била в беда, бих могъл да ѝ помогна. Наистина. Правил съм го и преди.
Трябва да глътна малко свеж въздух. Профучавам покрай Оливия и Андреа, които ми се струват доста заети, въпреки че забелязвам въпросителния поглед на Андреа, докато се качвам в асансьора.
Навън е ослепителен забързан следобед. Поемам дълбоко дъх и усещам соления въздух, който приижда откъм Пролива. Дали да не се махна за остатъка от деня? Днес следобед имам среща с кмета. Колко дразнещо — утре ще се видя с него на събитието в Търговската палата.
Събитието!
Неочаквано ми хрумва идея и зареден с нов ентусиазъм се насочвам към едно малко магазинче, което познавам много добре.
След срещата в кабинета на кмета вървя десет, може би повече пресечки до Ескала; Тейлър е отишъл да вземе Ана от летището. Когато влизам в хола, Гейл е в кухнята.
— Добър вечер, господин Грей.
— Здрасти, Гейл. Как мина денят?
— Добре, господине, благодаря.
— По-добре ли се чувстваш?
— Да, господине. Пристигнаха дрехите за госпожица Стийл — извадих ги и ги прибрах в гардероба в нейната стая.
— Чудесно. Лейла не се е мяркала, нали? — Тъп въпрос. Ако имаше нещо, Гейл щеше да ми позвъни.
— Не, господине. Пристигна това. — И ми подава малко червено пликче от магазин.
— Добре. — Вземам го, без да обръщам внимание на веселите искрици в очите ѝ.
— Колко души очаквате за вечеря?
— Двама, благодаря. И още нещо, Гейл.
— Какво, господине?
— Би ли сложила сатенени чаршафи на леглото в стаята с играчките?
Надявам се да вкарам Ана там по някое време през уикенда.
— Добре, господин Грей — отвръща тя малко изненадано. Отново се заема с работата си и ме оставя малко учуден от държането ѝ.
Може би Гейл не одобрява, но аз искам каквото искам от Ана.
В кабинета си вадя от пликчето кутийката на „Картие“. Това е подарък за Ана. Ще ѝ го дам утре по някое време за събитието: обици. Семпли. Елегантни. Красиви. Също като нея. Усмихвам се. Дори с гуменки и дънки личи момичешкият ѝ чар.
