Грей - страница 136

Надявам се да приеме подаръка. Като моя подчинена, тя не би имала друг избор, но според новото ни споразумение нямам представа каква ще е реакцията ѝ. Каквото и да стане, ще е интересно. Докато слагам кутийката на бюрото, ме разсейва звън откъм компютъра. Последните схеми на Барни за таблета са в инбокса и нямам търпение да ги видя.

Пет минути по-късно звъни Уелч и хрипти:

— Господин Грей?

— Да, нещо ново?

— Говорих с Ръсъл Рийд, съпруга на госпожа Рийд.

— И? — На мига се чувствам оживен. Изфучавам от кабинета си, пресичам хола и заставам пред прозореца.

— Той казва, че съпругата му е на гости на родителите си — докладва Уелч.

— Какво?

— Именно. — Уелч ми се струва не по-малко вкиснат от мен.

Докато наблюдавам ширналия се в краката ми Сиатъл и знам, че госпожа Рийд или Лейла Уилямс, е някъде там, раздразнението ми расте. Прокарвам пръсти през косата си.

— Може да му е казала тъкмо това.

— Може — отвръща той. — Само че, засега поне, не сме открили нищо.

— Значи няма и следа от нея, така ли? — Не мога да повярвам, че е изчезнала просто така.

— Нищичко. Но ако използва банкомат, ако осребри чек или се включи в някоя социална мрежа, веднага ще я засечем.

— Добре.

— Искаме да прегледаме и охранителните камери около болниците. Ще ни струва доста и ще отнеме повече време. Съгласен ли сте?

— Да. — Настръхвам, но не е заради разговора. Поради някаква необяснима причина усещам, че ме наблюдават. Обръщам се и забелязвам Ана на прага на стаята, впила е очи в мен, намръщила чело, устните ѝ са свити, замислена е и е с къса, ужасно къса поличка. Виждам единствено очи и крака… най-вече крака. Представям си ги кръстосани на кръста ми.

Желание, неподправено, истинско, подпалва кръвта ми, докато я гледам.

— Веднага се заемаме — обещава Уелч.

Приключвам разговора с него, без да откъсвам поглед от Ана, и пристъпвам към нея, събличам си сакото, махам вратовръзката и ги хвърлям на канапето.

Ана!

Прегръщам я, подръпвам опашката ѝ, вдигам нетърпеливите ѝ устни към своите. Тя има вкус на рай, на дом, на есен и на Ана. Ароматът ѝ нахлува в ноздрите ми, докато поемам всичко, което предлага топлата ѝ сладка уста. Тялото ми се стяга от очакване и глад, докато езиците ни се преплитат. Искам да потъна в нея, да забравя за гадния край на седмицата, да забравя за абсолютно всичко освен за нея.

Устните ѝ са трескави под моите. Смъквам ластика за коса и пръстите ѝ се преплитат с моите. Неочаквано ме притиска нужда, отчаяно желание да съм с нея. Отдръпвам се и поглеждам замаяното ѝ от страст лице.

И аз се чувствам по същия начин. Какво прави тя с мен?

— Какво има? — прошепва тя задъхано.

Отговорът е ясен, звънти в мислите ми.

„Ти ми липсваше“.

— Толкова съм щастлив, че се върна. Нека се изкъпем заедно. Сега!

— Добре — съгласява се тя с дрезгав глас. Хващам я за ръка и тръгваме към банята. Пускам душа, след това се обръщам към нея. Тя е великолепна, очите ѝ блестят, искрят в очакване. Погледът ми опипва тялото ѝ чак до голите крака. Никога досега не съм я виждал с толкова къса пола, да показва толкова много плът, и не съм сигурен, че одобрявам. Само аз имам право да я гледам.

— Харесвам полата ти. Много е къса. — Прекалено къса. — Имаш страхотни крака. — Събувам си обувките и без да откъсва очи от моите, тя също събува своите.

Майната му на душа! Искам я веднага.

Пристъпвам към нея, притискам бузите ѝ с длани и устните ѝ се разтварят. Задържам лицето ѝ, вплитам пръсти в косата ѝ, целувам я: бузата, гърлото, устата. Тя е амброзия и не мога да ѝ се наситя. Дъхът ѝ спира в гърлото, тя стиска ръцете ми, но тъмнината няма нищо против нейното докосване. Остава единствено Ана, в цялата си красота и невинност, отвръща на целувката ми с трепет не по-малко силен от моя. Кръвта ми пулсира от желание, ерекцията ми е болезнена.

— Искам те сега, веднага. Бързо. Силно… — шепна аз и ръката ми пълзи по голото ѝ бедро под полата. — Кървиш ли още?

— Не.

— Добре. — Вдигам полата ѝ нагоре, пъхвам палци в памучните гащички и клякам, плъзвам ги по краката ѝ.

Тя ахва, когато стискам дупето ѝ и целувам мястото под срамните косми. Местя ръце отзад на бедрата ѝ, разтварям краката ѝ, намирам клитора с език. Когато започвам чувствена атака, пръстите ѝ се вплитат в косата ми. Езикът ми я измъчва, тя стене и отпуска глава назад, на стената.

Ухае божествено. А вкусът ѝ е още по-прекрасен.

Тя мърка, притиска се към нападателния ми настойчив език и краката ѝ започват да треперят.

Достатъчно! Искам да свърша в нея.

Отново ще е кожа до кожа, както в Савана. Пускам я, изправям се и сграбчвам лицето ѝ, целувам я. Свалям ципа си и я повдигам, прихващам я за дупето.

— Увий крака около мен, бебчо. — Гласът ми прозвучава грубо, ненаситно. В същия момент се плъзвам в нея.

Тя е моя! Тя е раят!

Притиска се в мен, скимти, докато навлизам в нея — отначало бавно, след това настойчиво, когато тялото ми поема контрола, тласка ме напред, приканва ме по-дълбоко, по-бързо и още по-бързо, по-силно, много по-силно, а лицето ми е заровено във врата ѝ. Тя стене и аз усещам как се стяга около мен и усещам, че съм загубен в нея, в нас, докато тя свършва и крещи в момента на освобождение. Усещам я как пулсира и това ме тласка към ръба и се изпразвам мощно в нея, с дрезгаво ръмжене произнасям името ѝ.

Целувам гърлото ѝ, не искам да се отдръпна, чакам тя да се успокои. Обгърнати сме от облак пара от душа, ризата и панталоните ми са залепнали за тялото, но не давам пет пари. Дишането на Ана става по-бавно, тя ми дотежава, когато се отпуска. Изражението ѝ е на разпътна жена, замаяна, когато се изтеглям от нея, затова я прихващам, когато стъпва на пода. На устните ѝ трепка замислена усмивка.