Грей - страница 137

— Изглеждаш доста доволен от идването ми — отбелязва тя.

— Да, госпожице Стийл. Мисля, че радостта ми от идването ви е повече от очевидна. Ела да те вкарам под душа.

Събличам се бързо и когато оставам гол, бързо разкопчавам блузата ѝ. Очите ѝ се местят от пръстите ми към лицето ми.

— Как беше полетът? — питам меко.

— Добре, благодаря, че попита — отвръща тя гърлено. — И пак да ти благодаря за първата класа. Там се пътува много по-хубаво. — Поема си дълбоко дъх и добавя: — Имам новини.

— Да? — Сега пък какво? Свалям блузата и я слагам върху другите дрехи.

— Взеха ме на работа.

Да не би да мисли, че ще се ядосам? Разбира се, че ще си намери работа. Усещам гордост.

— Поздравления, госпожице Стийл. И къде? — питам с усмивка.

— Не знаеш ли?

— Откъде да знам?

— С твоите детективски способи мислех, че може би…

Спира и ме поглежда в очите.

— Анастейжа, никога не бих се намесил в кариерата ти, освен ако не ме помолиш. Как може да си помислиш такова нещо?

— Значи нямаш никаква представа?

— Не. Знам, че в Сиатъл има четири издателства. Вероятно е едно от тях.

— СИП — казва тя.

— О, онова мъничкото? Браво! Умно момиче! — Става въпрос за издателството, което според Рос е узряло за поглъщане. Ще стане лесно.

Целувам я по челото.

— Кога трябва да започнеш?

— В понеделник.

— Толкова скоро? По-добре да се възползвам от присъствието ти максимално, докато все още имам тази възможност. Обърни се!

Тя се подчинява на мига, аз свалям сутиена и полата, след това обхващам гърдите ѝ, както съм застанал отзад, и я целувам по рамото. Заравям нос в косата ѝ. Ароматът ѝ нахлува в ноздрите ми, успокояващ, познат и уникален. Тялото ѝ до моето ми действа както успокояващо, така и възбуждащо. Тя наистина е невероятна.

— Вие сте като наркотик, госпожице Стийл. Изпълвате ме с енергия и в същото време ме успокоявате. Това е много силна комбинация.

Благодарен съм, че е до мен, и я целувам по косата, след това стискам ръката ѝ и я привличам под горещия душ.

— Ау! — пищи тя и затваря очи, потръпва под горещите струи.

— Какво толкова? Малко гореща вода — смея се. Отварям едното си око, тя вдига брадичка и бавно се отпуска под горещата вода.

— Обърни се — нареждам. — Искам да те измия. — Тя се подчинява и аз изстисквам малко душгел в ръката си, разтърквам го върху гъбата и започвам да масажирам раменете ѝ.

— Имам да ти казвам и нещо друго — продължава тя и раменете ѝ се напрягат.

— Да? Какво? — Старая се да говоря тихо. Защо е толкова напрегната? Ръцете ми пълзят към красивите ѝ гърди.

— Във вторник откриват изложба с фотографии на моя приятел Хосе. В Портланд.

— Е, и? — Пак ли фотографчето?

— Казах, че ще отида. Искаш ли да дойдеш с мен? — Избъбря всичко на един дъх, сякаш няма търпение да каже всичко.

Покана ли е това? Не мога да повярвам. Получавам покани единствено от семейството, от работата и от Елена.

— В колко часа е?

— В седем и половина вечерта.

Това със сигурност влиза в категорията на „повече“. Целувам я по ухото и шепна:

— Добре.

Раменете ѝ се отпускат и тя притиска гърба си към мен.

Струва ми се облекчена и не съм сигурен дали да се смея, или да се дразня. Чак толкова ли съм страшен?

— Много ли се притесняваше да ми кажеш?

— Да. Как разбра?

— Анастейжа, току-що цялото ти тяло отдъхна с облекчение. — Едва успявам да прикрия раздразнението си.

— Да. Защото не може да се каже, че не си ревнив.

Точно така. Ревнив съм. Мисълта, че Ана е с друг… просто ме ужасява. Ама много.

— Ревнив съм. И няма да е зле да не го забравяш никога. Но благодаря, че ме покани. Ще идем с Чарли Танго.

Тя се ухилва и ръцете ми отново се спускат по тялото ѝ, същото тяло, което е отдавала единствено на мен и на никой друг.

— Може ли да те измия? — пита тя.

— Не мисля, че е възможно. — Целувам я по врата и изплаквам гърба ѝ.

— Дали ще мога някога да те докосна? — Гласът ѝ е тих и нежен, но не е в състояние да спре тъмнината, която се надига незнайно откъде и неочаквано стяга гърлото ми.

Не!

Заповядам ѝ да се махне, обхващам дупето на Ана, страхотното дупе, което става единствено за чукане. Тялото ми откликва на първично ниво — воюва с мрака. Имам нужда от нея. Тя ми трябва, за да прогони мрака.

— Сложи ръце на стената, Анастейжа. Ще те чукам — прошепвам, а тя ме поглежда стреснато и се подпира с ръце на плочките. Сграбчвам задника ѝ, отдръпвам я от стената. — Дръж се здраво, Анастейжа — предупреждавам, докато водата плющи по гърба ѝ.

Тя навежда глава и се стяга, а ръцете ми се спускат към срамните ѝ косми. Тя се гърчи, дупето ѝ се трие в члена ми.

И остатъците от страха се стопяват.

— Искаш ли го? — питам, докато пръстите ми я гъделичкат. В отговор тя се гърчи, върти дупе до члена ми и това ме кара да се усмихна. — Кажи — настоявам с напрегнат глас.

— Да. — Съгласието ѝ прорязва плющящата вода и държи тъмнината на мястото ѝ.

О, бебчо!

Тя все още е мокра от одеве — от мен, от себе си — не знам. В този момент благодаря безмълвно на доктор Грийн: никакви презервативи повече. Влизам в Ана бавно и веднага я обладавам.

Увивам я в халат и я целувам звучно.

— Изсуши си косата — нареждам и ѝ подавам сешоара, който не използвам никога. — Гладна ли си?

— Като вълк — признава тя и аз не знам дали говори сериозно, или просто го казва, за да ми достави удоволствие. Наистина съм доволен.

— Браво. И аз. Ще проверя дали госпожа Джоунс е готова с вечерята. Имаш десет минути. Не се обличай. — Целувам я още веднъж и отивам в кухнята.