Грей - страница 158
И тогава чувам звън откъм компютъра. Сърцето ми скача в гърлото.
По дяволите! Имейлът е от Рос. Казва ми, че се е върнала в офиса си. И ето че най-сетне пристига, в инбокса ми е, вълшебният ред: „От Анастейжа Стийл“.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Утре
Дата: 8 юни 2011, 14:25
До: Крисчън Грей
Здравей, Крисчън,
Благодаря за цветята; прекрасни са.
Ще съм ти много благодарна, ако ме закараш.
Благодаря ти.
Анастейжа Стийл
Асистентка на Джак Хайд,
Главен редактор на СИП
Залива ме облекчение; затварям очи и се наслаждавам на чувството.
Супер!
Препрочитам имейла ѝ и търся нещо, но както обикновено нямам представа какви мисли се крият зад тези думи. Тонът е достатъчно приятелски, но това е всичко. Просто приятелски.
Carpe Diem8, Грей.
Подател: Крисчън Грей
Относно: Утре
Дата: 8 юни 2011, 14:27
До: Анастейжа Стийл
Скъпа Анастейжа,
В колко часа да те взема?
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Този път не се налага да чакам толкова дълго.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Утре
Дата: 8 юни 2011, 14:32
До: Крисчън Грей
Изложбата на Хосе се открива в 19:30. В колко предлагаш?
Анастейжа Стийл
Асистентка на Джак Хайд,
Главен редактор на СИП
Можем да вземем Чарли Танго.
Подател: Крисчън Грей
Относно: Утре
Дата: 8 юни 2011, 14:34
До: Анастейжа Стийл
Скъпа Анастейжа,
До Портланд има доста път. Ще те взема в 17:45.
Нямам търпение да се видим.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
От: Анастейжа Стийл
Относно: Утре
Дата: 8 юни 2011, 14:38
До: Крисчън Грей
Ще те чакам.
Анастейжа Стийл
Асистентка на Джак Хайд,
Главен редактор на СИП
Кампанията ми да си я върна е задействана. Чувствам се на седмото небе. Малкото цветче на надеждата се превръща в цъфнала японска череша.
Звъня на Андреа.
— Госпожица Бейли се върна в офиса си, господин Грей.
— Знам, пусна ми мейл. Трябва ми Тейлър след час.
— Добре, господине.
Затварям. Анастейжа работи за тип, който се казва Джак Хайд. Искам да знам повече за него. Звъня на Рос.
— Да, Крисчън? — Струва ми се вкисната. Кофти работа.
— Имаме ли достъп до досиетата на служителите в СИП?
— Все още не. Но мога да го осигуря.
— Добре. Още днес, ако може. Искам всичко, с което разполагат за Джак Хайд и всички, които работят с него.
— Би ли ми казал защо?
— Не.
Тя мълчи.
— Крисчън, не знам какво ти става напоследък.
— Рос, просто го направи, моля те.
Тя въздиша.
— Добре. Може ли сега да проведем срещата за предложението на тайванците за корабостроителницата?
— Да. Трябваше да се обадя. Важен разговор. Проточи се по-дълго, отколкото мислех.
— Качвам се.
Рос си тръгва и аз излизам след нея.
— Университетът на Ванкувър следващия петък — казвам на Андреа, която си записва в бележника.
— И ще летя с хеликоптерчето на компанията — бъбри ентусиазирано Рос.
— Казва се хеликоптер — поправям я.
— Все тая, Крисчън. — Тя извърта очи, докато се качва в асансьора, и това ме кара да се усмихна.
Андреа наблюдава как Рос си тръгва, след това ме поглежда очаквателно.
— Позвъни на Стивън — утре вечер ще летя на Чарли Танго до Портланд и искам той да го прекара на Боинг Фийлд — казвам ѝ.
— Добре, господин Грей.
Оливия не се мярка, така че питам:
— Няма ли я вече?
— Оливия ли? — пита Андреа.
Кимам.
— Да. — Струва ми се облекчена.
— Къде е?
— В отдел „Финанси“.
— Браво, чудесно си го измислила. Така сенатор Бландино няма да ми пили.
Андреа остава доволна от комплимента.
— Потърси ли друг за мястото? — питам.
— Да, господине. Утре сутринта имам среща с три кандидатки.
— Чудесно. Тейлър тук ли е?
— Да, господине.
— Отложи всичките ми срещи за днес. Излизам.
— Излизате? — изненадва се тя.
— Да — ухилвам се. — Излизам.
— Накъде, господине? — пита Тейлър, когато се отпускам на задната седалка на джипа.
— Към магазина на „Мак“.
— На Североизточна четирийсет и пета ли?
— Да. — Ще купя на Ана айпад. Облягам се назад, затварям очи и се замислям кои приложения и кои песни ще кача специално за нея. „Токсично“. Подсмихвам се при тази мисъл. Не, едва ли ще ѝ допадне. Ще побеснее — за пръв път от известно време мисълта как ще побеснее ме кара да се усмихна. Ще побеснее като в Джорджия, не като миналата събота. Намествам се на седалката; не искам да си спомням. Замислям се отново за потенциалния избор на песни и се чувствам по-жив и жизнен от дни насам. Телефонът ми бръмчи и сърцето ми забързва.
Смея ли да се надявам?
●3драсти, тъпако. Бира?●
Мама му стара! Есемес от брат ми.
●Не. Зает.●
