Грей - страница 35

— Не ми отговори — ръмжа. Трябва да съм сигурен, че ѝ е било приятно. Всички доказателства сочат, че отговорът трябва да е „да“, но аз имам нужда да го чуя от нея. Докато чакам отговора ѝ, свалям презерватива. Господи, как мразя тези неща. Пускам го дискретно на пода.

Тя ме поглежда и се засмива срамежливо.

— Бих искала да го направим пак.

Какво?

Пак?

Толкова скоро?

— Така ли стана, госпожице Стийл? — Целувам ъгълчето на устата ѝ. — Ти си една взискателна млада дама. Обърни се по корем.

„Така ще съм сигурен, че няма да ме докосваш“.

Тя ми отправя кратка мила усмивка, след това се обръща по корем. Членът ми потръпва одобрително. Разкопчавам сутиена ѝ и прокарвам ръка по вирнатото ѝ дупе.

— Имаш толкова красива кожа… — отбелязвам, докато приглаждам косата назад от лицето ѝ и разтварям краката ѝ. Обсипвам рамото ѝ с нежни целувки.

— Защо си с риза? — пита тя.

Толкова е любопитна. Докато е по корем, знам, че няма да ме докосва, затова се надигам и смъквам ризата си през главата, пускам я на пода. Напълно гол, лягам върху нея. Кожата ѝ е топла и се топи под моята.

„Хм… Мога да свикна с това“.

— Искаш да те чукам пак? — прошепвам в ухото ѝ и я целувам. Тя се извива приканващо под мен.

„Така няма да стане. Стой мирно, сладурче“.

Плъзвам ръка по тялото ѝ, чак до сгъвката на коляното, след това разтварям широко краката ѝ, за да се разтвори под мен. Тя притаява дъх и аз се надявам да е в очакване. Застава мирно под мен.

Най-сетне!

Стискам дупето ѝ, докато отпускам тежестта си върху нея.

— Ще те чукам отзад, Анастейжа. — С другата си ръка сграбчвам косата ѝ на тила и подръпвам внимателно, за да я задържа неподвижна. Тя не може да помръдне. Ръцете ѝ са безпомощни, разтворени на чаршафите, далече, не могат да пипат.

— Моя си — шепна аз. — Само моя. Не го забравяй!

Премествам ръка от дупето към клитора и започвам да описвам бавни кръгчета.

Мускулите ѝ се свиват, когато се опитва да се премести, но тежестта ми я държи на място. Прокарвам зъби по линията на челюстта. Сладкият ѝ аромат се смесва с миризмата на съвкуплението.

— Миришеш така сладко — шепна, докато отривам носа си зад ухото ѝ.

Тя започва да върти дупе под ръката ми.

— Не мърдай — предупреждавам я аз.

„Защото може и да спра…“

Бавно пъхвам палеца си в нея и го завъртам, като обръщам специално внимание на предната стена на вагината ѝ.

Тя простенва и се напряга под мен, опитва се отново да се движи.

— Харесва ли ти така? — дразня я аз и зъбите ми проследяват извивката на ушната мида. Не спирам да гъделичкам клитора ѝ, но започвам да измъквам пръста си от нея и да го вкарвам отново. Тя се напряга, но не може да помръдне.

Простенва високо, очите ѝ са стиснати.

— Толкова си мокра. Така скоро! Откликваш на мига. О, Анастейжа, това много, много ми харесва!

„Така. Да видим сега докъде можеш да стигнеш“.

Изтеглям пръста си от вагината ѝ.

— Отвори си устата — нареждам и когато тя изпълнява, пъхвам палеца си вътре. — Усещаш ли колко си вкусна? Смучи, бебчо!

Тя засмуква палеца ми… силно.

Мама му стара!

За момент си представям, че членът ми е в устата ѝ.

— Искам да те чукам в устата, Анастейжа, и скоро ще го направя — изговарям почти без дъх.

Тя стиска със зъби, силно.

Ау! По дяволите!

Дръпвам силно косата ѝ и тя отпуска зъби.

— Палаво сладко момиче! — Мислите ми препускат през няколко наказания, подходящи за подобна дързост, ако ми беше подчинена. При тази мисъл членът ми набъбва до пръсване. Пускам я и се надигам на колене.

— Не мърдай! — Дръпвам нов презерватив от нощното шкафче, разкъсвам опаковката и нагласявам латекса върху еректиралия си член.

Наблюдавам я и виждам, че тя стои неподвижно, освен леките движения на гърба, докато диша тежко в очакване.

Великолепна е.

Навеждам се отново над нея, стискам я за косата и я държа така, че да не може да си мръдне главата.

— Този път ще е бавно, много бавно, Анастейжа.

Тя ахва и аз навлизам постепенно в нея, докато не усещам, че няма накъде повече.

Мамка му! Толкова е приятно в нея.

Излизам със завъртане и отново се плъзвам в нея. Тя изскимтява и крайниците ѝ се напрягат под мен, докато се опитва да мръдне.

„А, не, няма да стане, малката.

Искам да си неподвижна.

Искам да усетиш всичко.

Усети удоволствието“.

— Чувствам се великолепно с теб — признавам и повтарям движението отново, завъртам ханша. Бавно. Вътре. Вън. Вътре. Вън. Всичко в нея започва да трепери.

— О, не, не, бебчо, не още!

„Няма да те оставя да свършиш.

Не и когато се кефя толкова много“.

— О, моля те, моля те… — вика тя.

— Искам да те разкъсам. — Изтеглям се и отново се потапям в нея. — Искам с всяко свое движение утре да се сещаш за мен, да знаеш, че съм бил тук, в теб. Само аз. Ти си само моя.

— Моля те, Крисчън, моля те! — не спира тя.

— Кажи ми, Анастейжа, кажи ми какво искаш. — Продължавам бавното мъчение. — Кажи ми.

— Теб. Искам теб. — Тя е отчаяна.

Иска мен.

„Точно така, моето момиче“.

Забързвам и вътре в нея всичко затреперва отново, усещам незабавния отклик.

След всеки тласък изричам по една дума.

— Толкова. Си. Сладка. Искам. Те. Много… — Крайниците ѝ треперят от напрежение да не мърда. Тя е на ръба. — Хайде, направи го заради мен — изръмжавам.

Като по команда тя е разтърсена от тръпка и се стяга около мен, докато оргазмът я завладява и тя изкрещява името ми, както е заровила лице в матрака.

Думите ѝ ме довършват, изпразвам се и се просвам върху нея.