Грей - страница 36

— Баси мамата, Ана! — прошепвам, изчерпан и същевременно във възторг. Изтеглям се веднага от нея и се превъртам на гръб. Тя се свива до мен, докато свалям презерватива, затваря очи и заспива.

Неделя, 22 май 2011

Събуждам се стреснато, обзет от чувство на вина, сякаш съм извършил непростим грях.

Да не би да е защото изчуках Анастейжа Стийл, девственица?

Тя се е сгушила до мен, дълбоко заспала. Проверявам радиоалармата. Три след полунощ е. Ана спи дълбоко и невинно. Е, вече не е толкова невинна. Тялото ми потръпва, докато я наблюдавам.

Мога да я събудя.

Да я изчукам отново.

Определено има предимства, когато е в леглото ми.

„Грей, престани с тези глупости!

Изчука я, защото това беше средство да си постигнеш целта и приятно развлечение.

Да, наистина беше много приятно.

По-скоро невероятно.

Беше си чиста проба секс, за бога“.

Затварям очи в напразен опит да заспя. Стаята обаче е пълна с Ана: с нейния аромат, с тихото ѝ дишане, със спомена за първото ми най-обикновено чукане. Представям си я как е отметнала глава назад в момент на страст, как изкрещява името ми, което едва разпознавам, безкрайното ѝ желание за сексуален контакт ме покорява.

Госпожица Стийл е плътско създание.

Ще е истинско удоволствие да я обуча.

Членът ми потръпва в знак на съгласие.

Мама му стара!

Не мога да спя, въпреки че тази нощ не кошмарите ме държат буден, а госпожица Стийл. Ставам от леглото, вдигам използваните презервативи от пода, връзвам ги и ги изхвърлям в кошчето. От скрина вадя долнище на пижама и го нахлузвам. Поглеждам лениво привлекателната жена в леглото и решавам да отида до кухнята. Жаден съм.

След като изпия чаша вода, ще направя онова, което правя винаги, когато не мога да заспя — ще проверя имейлите си в кабинета. Тейлър се е върнал и пита дали може да остави Чарли Танго. Сигурно Стивън спи горе. Пускам му мейл с „да“, въпреки че по това време на нощта е ясно, че не е там.

Връщам се в хола и сядам пред пианото. Това е моята утеха, мога да се изгубя в музиката за часове. Свиря добре още от деветгодишен, но едва когато се сдобих със собствено пиано, в моя апартамент, свиренето се превърна в страст. Когато искам да забравя всичко, това правя. В момента не искам да мисля, че съм предложил сделка на девствено момиче, че съм я изчукал или че съм разкрил начина си на живот пред човек без грам опит. Започвам да свиря и се потапям в самотата на Бах.

Някакво движение ме разсейва от музиката и когато вдигам поглед, виждам Анастейжа застанала до пианото. Увила се е в кувертюрата, косата ѝ е разрошена, кичурите са се накъдрили по гърба, очите ѝ блестят, тя изглежда зашеметяващо.

— Съжалявам, не исках да те обезпокоя.

Защо се извинява?

— Това май аз трябваше да го кажа на теб. — Изсвирвам последните ноти и ставам. — Трябваше да си в леглото — опитвам се да ѝ се скарам.

— Мелодията е много красива. Бах ли е това?

— Интерпретацията е на Бах, но оригиналът е написан от Алесандро Марчело. Концерт за обой.

— Уникално, но меланхолично и много, много тъжно.

Меланхолично ли? Не за пръв път някой използва тази дума, за да ме опише.

— Позволете да говоря направо, господине. — Лейла е коленичила до мен, докато работя.

— Позволявам.

— Господине, днес сте твърде меланхоличен.

— Така ли?

— Да, господине. Бихте ли искали да направя нещо, за да…

Отърсвам се от спомена. Ана трябва да е в леглото. Казвам ѝ го отново.

— Събудих се и те нямаше.

— Имам проблем със съня, а и не съм свикнал да спя с друг човек. — Вече съм ѝ го казал, а и защо се оправдавам? Прегръщам голите ѝ рамене и се наслаждавам на кожата ѝ, докато я водя към спалнята.

— Откога свириш на пиано? Свириш превъзходно.

— От шестгодишен — отвръщам рязко.

— О — отвръща тя. Май е разбрала намека. Не желая да говоря за детството си.

— Как си? — питам и паля нощната лампа.

— Добре.

По чаршафите ми има кръв. Нейната кръв. Доказателство, че вече не е девствена. Очите ѝ се стрелкат от петната към мен и тя извръща засрамено поглед.

— Е, това ще даде тема за размисъл на госпожа Джоунс.

Тя ме поглежда с ужас.

„Това е просто тялото ти, сладурче“. Стискам брадичката ѝ и вдигам главата по-високо, за да видя изражението ѝ. Каня се да ѝ изнеса кратка лекция как не бива да се срамува от тялото си, но тя протяга ръка и ме докосва по гърдите.

Мама му стара!

Отдръпвам се и тъмнината отново се надига.

„Недей. Не ме докосвай“.

— Лягай — нареждам по-остро, отколкото искам, но се надявам тя да не забележи страха ми. Опулва се объркано и разбирам, че може и да се е обидила.

По дяволите!

— Ще дойда да легна при теб — добавям с намерение да предложа мир, бързо вадя тениска от скрина и я обличам, за да съм защитен.

Тя все още ме наблюдава.

— Лягай — нареждам отново, този път по-настойчиво. Тя се настанява в леглото ми и аз се отпускам до нея и я привличам до себе си. Заравям лице в косата ѝ и вдъхвам сладкия аромат на есен и ябълкови дървета. Извръщам лице, за да не може да ме докосва, и докато лежа така, решавам да се притисна към гърба ѝ, докато заспи. След това ще стана и ще свърша малко работа.

— Сладки сънища, Анастейжа. — Целувам я по косата и затварям очи. Ароматът ѝ изпълва ноздрите ми, напомня ми за едно щастливо време и ме оставя преситен… дори доволен…

Днес мама е щастлива. Пее.

Пее какво общо има любовта.

И готви. И пее.

Стомахът ми ръмжи. Тя готви бекон и гофрети.

Мирише хубаво. Стомахът ми обича бекон и гофрети.