Грей - страница 37

Миришат чудесно.

Отварям очи и виждам, че светлината нахлува през прозорците, а от кухнята се носи апетитна миризма. Бекон. В първия момент се чувствам объркан. Да не би Гейл да се е върнала от сестра си?

След това си спомням.

Ана.

Поглеждам часовника и разбирам, че е късно. Скачам от леглото и следвам аромата.

Ето я и Ана. Облякла е ризата ми, косата ѝ е сплетена на плитки и тя танцува на някаква музика. Аз обаче не я чувам. Със слушалки е. Без да ме забележи, се настанявам на плота в кухнята и наблюдавам шоуто. Тя разбива яйца, прави закуска, плитките ѝ подскачат, докато пристъпва от крак на крак, и разбирам, че не е с бельо.

Браво на момичето!

Тя е вероятно една от най-некоординираните жени, които познавам. Това е весело, очарователно и същевременно странно възбуждащо. Мисля си за всички начини, по които мога да подобря координацията ѝ. Щом се обръща и ме забелязва, застива на място.

— Добро утро, госпожице Стийл. Изглеждате така изпълнена с енергия тази сутрин. — Изглежда още по-млада с тези плитки.

— Аз… спах добре — заеква тя.

— Странно! — шегувам се и признавам пред себе си, че аз също съм спал чудесно. Минава девет. Кога за последно съм спал след шест и трийсет?

Вчера.

След като спах с нея.

— Гладен ли си?

— Много. — Само че не съм сигурен дали е за закуска, или за нея.

— Палачинки, бекон и яйца?

— Страхотно!

— Не зная къде държиш подложките за чинии — признава тя малко объркана и аз си казвам, че е засрамена, защото съм я хванал да танцува. Дожалява ми за нея, затова предлагам аз да подредя масата и добавям:

— Искаш ли да пусна музика, за да си продължиш с… танците?

Тя се изчервява и забожда поглед в пода.

По дяволите! Притеснил съм я.

— Моля те, не спирай заради мен. Много беше забавно.

Тя се цупи, обръща ми гръб и продължава да разбива енергично яйцата. Питам се дали има представа колко неуважително може да се стори това на човек като мен… но тя, разбира се, няма представа и поради някаква необяснима причина се усмихвам. Приближавам се до нея и нежно подръпвам едната плитка.

— Много ми харесват. — Но няма начин да те спасят.

„Не и от мен. Не и след като вече съм те имал“.

— Как предпочиташ яйцата си? — Гласът ѝ изведнъж е станал надменен. Иска ми се да се изсмея на глас, но се сдържам.

— Първо ги чупиш внимателно, после ги разбиваш на пяна — отвръщам, като се старая да съм сериозен. Тя се опитва да скрие смеха си и продължава със задачата.

Усмивката ѝ е омайваща.

Бързо подреждам масата и се питам кога съм правил същото за друг.

Абсолютно никога!

Обикновено, през уикенда, подчинената ми се грижи за всичко в домакинството.

„Не и днес, Грей, защото тя не ти е подчинена… все още не е“.

Наливам портокалов сок и за двамата и включвам кафето. Тя не пие кафе, само чай.

— Искаш ли чай?

— Стига да имаш.

В шкафа намирам „Туинингс Брекфаст“. Помолил съм Гейл да купи.

Виж ти, виж ти, не съм и предполагал, че ще го използвам.

Тя се мръщи, когато го вижда.

— Толкова съм предвидима, нали?

— Едва ли. Освен това не съм сигурен, че сме стигнали до какъвто и да е извод, госпожице Стийл — отвръщам със строг поглед.

„И недей да говориш за себе си по този начин“.

Прибавям тази нейна склонност да се подценява към списъка с поведенчески проблеми за промяна.

Докато сервира закуската, тя избягва погледа ми. Слага две чинии върху подложките, после вади кленовия сироп от хладилника.

— Госпожице Стийл. — Соча ѝ къде да седне.

— Благодаря, господин Грей — отвръща тя официално и се мръщи, докато сяда.

— Искам да знам колко те боли. — Оставам изненадан от чувството на вина. Искам да я изчукам отново, за предпочитане след закуска, но ако е прекалено протъркана, и дума не може да става. Може този път да използвам устата ѝ.

Тя се изчервява.

— За да съм съвсем откровена, никога не съм изживявала такава свирепа болка — озъбва се тя. — Искаше да предложиш съболезнованията си ли? — Сарказмът ѝ ме изненадва. Ако беше моя, щеше да си изпроси поне едно нашляпване, може би дори върху плота в кухнята.

— Не. Чудех се дали да продължим основното ти обучение.

— О! — стресна се тя.

„Да, Ана, можем да правим секс и през деня. Много ми се иска да напълня голямата ти уста“.

Лапвам хапка от закуската и затварям очи, за да вкуся. Много добре. Когато преглъщам, тя все още ме наблюдава.

— Яж, Анастейжа — нареждам аз. — Неочаквано вкусно!

Тя може да готви, при това добре.

Ана опитва храната си, след това я разбутва из чинията. Моля я да престане да хапе долната си устна.

— Разсейваш ме непрекъснато, и по една случайност знам, че под ризата ми си гола.

Тя се опитва да се справи с торбичката чай и чайника и не обръща внимание на раздразнението ми.

— Какво имаш предвид под „основно обучение“? — любопитства тя.

Това любопитство няма край, да видим докъде ще стигне.

— Ако те боли много, мислех, че е добра идея да поработим над оралните ти умения.

Тя се задавя с чая.

По дяволите! Не искам да се задуши. Потупвам я внимателно по гърба и ѝ подавам чашата портокалов сок.

— Разбира се, в случай че искаш да останеш. Не искам да предизвиквам късмета си.

— Бих искала да остана днес. Утре обаче съм на работа.

— В колко си на работа утре?

— В девет.

— Добре. В девет ще си на работа.

Какво? Искам ли тя да остане?

За мен също е изненада.

Да, искам тя да остане.

— Трябва да се прибера тази вечер. Да си облека чисти дрехи.

— Можем да ти набавим дрехи и тук.

Тя замята коса и прехапва нервно устната си… за пореден път.