Гората - страница 45

— Би било чудесно, господин Флин. Нека бъде по десетобалната.

Той се замисля.

— Седем, може би осем.

— Много добре. Благодаря ви. Разговаряхте ли с госпожица Джонсън по някое време в хода на вечерта?

— Да.

— За какво?

— Не помня.

— Опитайте да си спомните.

— Питах я къде живее. Тя каза в Ървингтън Попитах я дали ходи на училище и има ли си приятел. Такива неща. Каза ми, че имала дете. Интересуваше се какво уча. Казах, че искам да следвам медицина.

— Нещо друго?

— Все неща от този род.

— Разбирам. Колко време, според вас, продължи този разговор?

— Нямам представа.

— Да видим дали не мога да ви помогна. По-дълго ли от пет минути?

— Да.

— Повече от час?

— Не, не мисля.

— Повече от половин час?

— Не мога да кажа със сигурност.

— По-дълго от десет минути?

— Може би.

Съдията Пиърс ме прекъсва, за да ми каже, че всички са разбрали моята мисъл, така че да карам нататък.

— По какъв начин си отиде госпожица Джонсън същата вечер? Знаете ли?

— Дойде кола и я прибра.

— Тя единствената екзотична танцьорка ли бе тогава?

— Не.

— Колко други имаше още?

— Бяха общо три.

— Благодаря ви. Другите две с госпожица Джонсън ли си тръгнаха?

— Да.

— Разговаряхте ли с някоя от тях?

— Може да сме си казали здрасти.

— Ще бъде ли вярно, ако кажем, че от трите изпълнителки на екзотични танци госпожица Джонсън е единствената, с която сте разговаряли?

Пъбън сякаш възнамерява да възрази, но решава да остави нещата така.

— Да — отговаря Флин, — ще бъде вярно.

Стига въведения.

— Според показанията на Шамик Джонсън, тя е изкарала допълнителни пари, като е предоставила сексуални услуги на един от присъстващите младежи. Можете ли да кажете дали това е така?

— Не знам.

— Наистина ли? Значи не сте се възползвали от нейните услуги?

— Не съм.

— И не сте чували нито един от членовете на вашето братство, който да споменава осъществяване на сексуален контакт с госпожица Джонсън?

Флин е в капана. Или трябва да излъже, или да признае осъществяването на незаконен акт. Той избира най-тъпия възможен път.

— Може би чух едно-друго.

Чудесно. Подобно шикалкавене навява мисли за лъжа. Аз продължавам с глас, изразяващ най-искрено смайване:

— Може да сте чули едно-друго?

— Да.

— Значи, не сте сигурен дали сте чули нещо или не — казвам аз, сякаш това е най-абсурдното нещо на света, — но може и да сте. Просто не помните дали сте чули или не сте. Това ли заявявате пред съда?

Този път става Флеър.

— Ваша чест?

Съдията го поглежда.

— Това дело за изнасилване ли е или господин Коупланд тъче на два стана? — Разперва ръце. — Нима позицията му като обвинител по дело за изнасилване е толкова уязвима и изсмукана от пръстите, та се опитва сега да натопи тези момчета в скланяне към проституция?

— Не към това се стремя — парирам аз.

Флеър ми праща усмивка.

— В такъв случай задавайте на този свидетел въпроси, които имат отношение към евентуалното насилие. Не го принуждавайте да докладва за всяка простъпка, която е забелязал да вършат неговите приятели.

Съдията казва:

— Да продължим нататък, господин Коупланд.

Шибаният му Флеър.

— Поискахте ли телефонния номер на госпожица Джонсън?

— Да.

— Защо?

— Мислех си да й звънна някой ден.

— Харесахте ли я?

— Беше привлекателна. Да.

— Защото й дадохте седмица или дори осмица? — Махам с ръка, преди Пъбън да реагира. — Оттеглям въпроса. И дойде ли време да й се обадите?

— Да.

— Можете ли да ни кажете кога и, ако е възможно, да възпроизведете максимално точно този разговор?

— Десет дни по-късно я потърсих, за да я попитам дали може да дойде на парти в братството.

— Отново ли искахте да изпълнява екзотични танци?

— Не — отвръща Флин. Виждам го да преглъща, а в очите му се появява влага. — Поканих я като гостенка.

Давам възможност на тази фраза да попие дълбоко. Наблюдавам Джери Флин. Оставям журито да го гледа. В изражението му се появява нещо. Дали не е харесвал Шамик Джонсън? Протакам нещата. Защото съм объркан. Смятах, че Джери Флин е съучастник в цялата работа. Че е извикал Шамик, за да я вкара в капана. Сега трябва да преосмислям всичко.

Чувам гласа на съдията:

— Господин Коупланд.

— Прие ли госпожица Джонсън вашата покана?

— Да.

— Когато казвате, че сте я поканили на — показвам с пръсти кавички — приятелска среща, да не сте имали всъщност предвид любовна?

— Така е.

Проследявам с него развоя на събитията до момента с пунша.

— Казахте ли й, че питието е с алкохол?

— Да.

Това е лъжа. И си прилича на лъжа от километър, но аз искам да покажа цялата абсурдност на подобно твърдение.

— Разкажете ми как протече този разговор?

— Не разбирам въпроса.

— Попитахте ли госпожица Джонсън дали не иска нещо за пиене?

— Попитах я.

— И тя каза „да“?

— Да.

— А вие?

— Попитах я дали не иска малко пунш.

— А тя?

— Каза „да“.

— И после?

Той се размърдва в стола.

— Казах й, че вътре има алкохол.

Вдигам вежди.

— Просто ей така?

— Възразявам! — Пъбън се е изправил. — Какво значи „просто ей така“? Казал й е, че има алкохол. На въпроса е отговорено.

Има право. Да си останат с тази очевидна лъжа. Давам знак на съдията, че съм готов да продължа по-нататък. Флин се придържа към познатата история: как Шамик се напива, как започва да флиртува с Едуард Дженрът.

— Вие как реагирахте на това?

Той свива рамене.

— Едуард е от големите, а аз съм още първокурсник. Стават такива неща.