Гората - страница 50
— Оох, Джим… Добре… Сега е мой ред…
Шамик среща погледа ми и кимва. Аз кимвам в отговор. По бузите й се стичат сълзи.
Не съм сигурен, но моите очи май също овлажняват.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Флеър Хикъри и Морт Пъбън си издействат половинчасова почивка. Когато съдията става, за да напусне залата, тя експлодира. По пътя към офиса си отказвам всякакви коментари. Мюз е по петите ми. Тя е миниатюрна, но се държи като шеф на личната ми охрана.
Когато вратата хлопва зад нас, тя вдига разперена длан за приветствие.
Аз я поглеждам и тя отпуска ръка.
— Всичко свърши, Коуп.
— Не съвсем — отвръщам аз.
— Но след половин час…
— Да, тогава ще е свършило. Само че междувременно има още работа.
Заобикалям заседателната маса. Съобщението от Люси лежи отгоре. По време на разпита в залата успях да мобилизирам способността си да изключвам съзнанието от определен проблем. Люси я нямаше. Но сега, независимо от силното ми желание да се поогрея малко в сиянието на момента, това съобщение ме зове.
Мюз забелязва насочения към него поглед.
— Приятелка отпреди двайсет години, когато е станал инцидентът в оня летен лагер.
Поглеждам я.
— Има някаква връзка, нали?
— Нямам представа. Но е възможно.
— Как е фамилното й име?
— Силвърстейн. Люси Силвърстейн.
— Точно така — казва Мюз и сяда със скръстени пред гърдите ръце. — Това си и мислех.
— Какво си мислеше?
— Стига вече, Коуп, знаеш ме добре.
— Знам, че любопитството ти е по-голямо, отколкото е полезно за здравето.
— Едно от нещата, които ме правят така привлекателна.
— Заедно с вкуса ти към обувките навярно? Кога започна да се ровиш из миналото ми?
— Още щом стана областен.
Никак не съм изненадан.
— И друго: запознах се със случая, преди да ти кажа, че искам да участвам.
Поглеждам отново бележката.
— Била ти е приятелка — обажда се Мюз.
— Летен роман — отвръщам аз. — И двамата бяхме хлапаци.
— Кога за последен път си чувал нещо за нея?
— Много отдавна.
И двамата застиваме в мълчание. Долавям шумотевицата отвън. Не й обръщам внимание. Нито пък Мюз. Продължаваме да мълчим. Просто седим край масата с онази бележка върху нея.
Най-накрая Мюз става.
— Имам малко работа.
— Върви — казвам аз.
— Нататък ще се оправиш и без мен, нали?
— Ще я избутам някак си.
Стигнала до вратата, Мюз се обръща назад.
— Ще я потърсиш ли?
— По-късно.
— Искаш ли да я проуча? Да видим какво може да излезе?
Обмислям предложението.
— Не още.
— Защо не?
— Защото тя значеше много за мене, Мюз. Не ми се ще да ровичкаш из личния й живот.
Мюз вдига ръце.
— Добре, добре, по-спокойно, да не вземеш сега да ми откъснеш главата. Нямах предвид да ти я довлека тук в белезници. Исках да направя рутинна проверка.
— Недей, разбра ли? Поне засега.
— Тогава ще се заема със свиждането ти. Нали искаш да се срещнеш с Уейн Стъйбънс?
— Благодаря ти.
— А що се отнася до Кал и Джим, няма да ги оставиш да ти се изплъзнат, нали?
— През ум да не ти минава.
Едничката ми тревога е, че защитата ще опита да извърти нещата така, сякаш Шамик Джонсън също е гледала филма, за да изгради показанията си върху него, или обърква действителността с филмовия сюжет, като се поставя на мястото на жертвата. Разполагам обаче с няколко преимущества. Първо: лесно мога да установя, че филмът не е пускан на големия екран в общото помещение. Има достатъчно свидетели за това. Второ: доказах посредством показанията на Джери Флин и снимки от полицейски огледи, че не би могла да види филма в стаята на Маранц и Дженрът, защото те не разполагат с телевизор.
И все пак не виждам друга вратичка за тях. Едно ОУП може да се пусне и на компютър. Неубедително наистина, но аз не искам да оставя нищо на произвола на случая. Джери Флин е от свидетелите, които наричам „бикоборци“. При коридата бикът излиза и тълпа юнаци — не матадорът — започва да развява плащове пред очите му. И той напада, докато се изтощи. Тогава идва ред на пикадорите, възседнали коне, които забиват копията си в яката от тлъстини зад врата на животното, така че тя започва да кърви и се подува, което не му позволява много-много да върти глава. И сега някакви други момчетии излизат на арената и запращат своите бандерили — игриво накичени остриета — в хълбоците на бика, близо до раменния му пояс. Той е вече полумъртъв.
И чак тогава, матадорът — на испански думата означава „убиец“ — се появява пред публиката и довършва работата с права сабя.
Ето я моята задача сега. Докарах свидетеля до пълно изтощение, забих копия зад врата му и го украсих с няколко разноцветни бандерили. Настъпва време да измъкна сабята.
Флеър Хикъри направи всичко по силите си, за да не допусне именно това. Поиска почивка с мотивировка, че досега не сме споменавали за този филм, че не е почтено да се постъпва така, че трябвало да им дадем копие предварително, дрън-дрън. Аз отговарям на удара. В края на краищата, въпросният филм се е намирал във владение на собствените му клиенти. Ние попаднахме на него едва през изтеклата нощ. Свидетелят потвърждава, че този филм е гледан в сградата на братството. Ако господин Хикъри твърди, че клиентите му не са го гледали, моля, може веднага да ги изправи на свидетелската скамейка.
Флеър използва всички похвати, за да бави топката. Шикалкави, иска от съдията и той му разрешава да получи допълнителни обяснения, прави донякъде успешен опит да даде на Флин глътка въздух. Но напразно.
Това ми е ясно в мига, в който Флин заема отново мястото си. Твърде сериозно е поразен от моите копия и бандерили. Филмът е нанесъл съкрушителен удар. Той затваря очи, докато го показвам, стиска така силно клепачи, сякаш иска да запуши с тях и ушите си.
