Гората - страница 78

Усмивката й трепва, но запазва киловатите си. Тя свива рамене.

— Как ме изчислихте?

— Ще ви кажа по-късно. Каква част от казаното от вас бе лъжа?

— Не голяма.

— Ще продължите ли с версията, че не знаете кой е Маноло Сантяго?

— Тази част отговаря на истината. Не знаех, че е Джил Перес, преди вие да ми го кажете.

Това ме обърква.

— Как се запознахте с него в действителност?

Тя се обляга назад и кръстосва ръце.

— Не съм длъжна да разговарям с вас, нали знаете? Това си е работа между мен и адвоката, който ме нае.

— Ако Дженрът ви е наел посредством Морт или Флеър, можете да се позовете на подобен аргумент. Обаче има един проблем. Вие разработвате мен. Не съществува никакъв начин да свържете Джил Перес със случая Дженрът-Маранц.

Тя не казва нищо.

— И след като никакви скрупули не ви пречат да правите това, аз пък ще се заема с вас. Допускам, че не е трябвало да бъдете разкрита. Няма нужда и в НДКТ да разберат, че сте. Аз помагам на вас, вие на мен. Танто за танто. Може и вие да добавите някое клише.

Това я развеселява.

— Срещнах го на улицата. Точно както ви го описах.

— Но не случайно.

— Не, не случайно. Задачата ми беше да се сближа с него.

— Защо точно с него?

Джо, собственикът на бистро „Джанис“ — това е името на неговата съпруга и главен готвач, — изниква край масата. Представям го. Той целува ръка. Аз се мръщя насреща му. Той отминава.

— Твърдеше, че разполага с информация за вас.

— Нещо не връзвам. Значи Джил Перес идва в агенцията…

— За нас той бе Маноло Сантяго.

— Добре де, Маноло Сантяго се изтъпанва пред вас и заявява, че разполага с компромати за мен.

— Компромат е малко пресилено, Пол.

— Наричайте ме прокурор Коупланд — отвръщам аз. — Значи такава е вашата задача. Да изровите нещо уличаващо за мен. За да ме принудите да се откажа от делото.

Тя не отговаря, а и не е нужно.

— При това положение няма как да се позовете на професионалната тайна в отношенията доверител-довереник и затова ще говорите с мен. Защото Флеър никога не би допуснал клиентът му да прибегне до това. Дори Морт, който си е тъпанар, не е изпаднал дотам. Е. Дж. Дженрът ви е наел на своя глава всичките.

— Нямам право да говоря по въпроса. Пък и честно казано, няма как да го знам. Аз съм оперативен агент — не преговарям с клиенти.

Пет пари не давам за вътрешните правила на агенцията й, но думите й сякаш подкрепят моята теза.

— И така, Маноло Сантяго пристига при вас с твърдението, че разполага с информация за мен. После какво?

— Той не каза от какъв характер е тази информация. Прави се на недостъпен. Иска пари. При това много.

— И вие съобщавате на Дженрът.

Тя свива рамене.

— И Дженрът е готов да плати. Започнете оттук.

— Ние поискахме доказателства. Маноло започва да дрънка, че трябвало да уточни някои подробности. Но важното е друго. Вече го бяхме проучили и знаехме, че името е фалшиво. Знаехме обаче и това, че той разполага с нещо голямо. Даже огромно.

— Като например?

Помощникът ни донася вода. Рая отпива.

— Той ни каза, че знае истината за онова, което се е случило с четирите деца в онази гора. И е в състояние да докаже, че вие сте излъгали тогава.

Аз мълча.

— Как стигна до вас?

— Какво имате предвид?

Но аз размислям.

— Вие ли заминахте за Русия да ровите около миналото на родителите ми?

— Не бях аз.

— Не, имам предвид ваш човек. Освен това вие сте знаели за онези убийства, както и това, че съм разпитван от шерифа. Така че…

Ето че ми просветна.

— Така че започвате да разпитвате всички, които имат някакво отношение към случая. Знам, че сте пратили човек и при Уейн Стъйбънс. Значи сте ходили и при семейство Перес, нали?

— Не знам това, но би било логично.

— Именно така Джил научава. Вие отивате при родителите му. Майката или бащата му казват. Той съзира възможност да изкара някоя пара. Идва при вас. Не ви съобщава кой е в действителност. Обаче разполага с интересна за вас информация. И те ви изпращат, за да го… хм… прелъстите.

— Да се сближа с него, не да го прелъстявам.

— Не по врат, ами по шия. Той захапа ли въдицата?

— Почти всички го правят.

Сещам се за думите на Сингъл. Не ми се ще да ги чувам отново.

— Какво ви каза той?

— Почти нищо. Че през онази нощ сте били с момиче. Някоя си Люси. Само това знам, казвам ви. На другия ден го потърсих по телефона, но се обади инспектор Йорк. Останалото ви е известно.

— Значи Джил е трябвало да ви набави доказателство, за да си осигури голямата печалба?

— Да.

Мисля върху това. Ходил е при Айра Силвърстейн. С каква цел? Какво би могъл да научи от Айра?

— Джил каза ли нещо във връзка със сестра ми?

— Не.

— Спомена ли нещо например за Джил Перес? Или друга от жертвите?

— Нищо. Правеше се на недостъпен, нали ви казах. Но личеше, че разполага с нещо важно.

— И изведнъж гушва букетчето.

Тя се усмихва.

— Можете да си представите какво си помислихме ние.

Идва келнерът и взема поръчката ни. Аз искам специална салата. Рая — чийзбургер.

— Цял съм в слух — обаждам се аз.

— Някакъв заявява, че разполага с уличаваща информация за вас. Готов е да ни я предостави срещу пари. И ето, че преди да успее да ни я снесе, ритва камбаната. — Рая отчупва парченце хляб и го топи в зехтин. — Вие какво бихте си казали в подобен случай?

Пропускам очевидния отговор.

— А след смъртта на Джил вашата задача се промени, така ли?

— Да.

— Наредиха ви да се сближите с мен.

— Да. Реших, че моята сълзлива калкутска история ще свърши работа. Имате вид на такъв човек.