Грей - страница 139

Тя примигва няколко пъти, но продължава да мълчи.

— Какви са? — питам.

Тя се колебае.

А, така няма да стане.

— Какви са думите, Анастейжа?

— Жълто.

— И?

— Червено.

— Помни ги!

Тя извива вежди, очевидно презрително, и се кани да каже нещо.

А, не! Не и в моята стая с играчки.

— Не започвайте да ми остроумничите, госпожице Стийл, или ще го отнесете така, както сте на колене. Разбирате ли ме?

Колкото и да ме блазни тази мисъл, в момента искам да ми се подчинява напълно.

Тя преглъща разочарованието си.

— Е?

— Да, сър — отговаря тя бързо.

— Добро момиче! Сега, искам да използваш ключовите думи, но не защото ще изпитваш болка. Това, което ще правя, е нещо доста интензивно и трябва да ме водиш. Разбираш ли ме?

Лицето ѝ остава безизразно, не издава абсолютно нищо.

— Става дума за допир, Анастейжа. Няма да можеш да ме виждаш или чуваш. Но ще можеш да ме усещаш.

Без да обръщам внимание на объркания ѝ поглед, пускам плейъра.

Просто трябва да избера песен. В този момент си припомням разговора ни в колата след като тя спа в леглото ми в „Хийтман“. Да видим как ще понесе тюдорска хорова музика.

— Ще те завържа на леглото, Анастейжа. Но първо ще ти вържа очите и след това — показвам айпода в ръката си — няма да можеш да чуваш нищо. Това, което ще чуваш, ще е само музиката, която ти пускам.

По лицето ѝ май преминава изненада, но не съм напълно сигурен.

— Ела. — Повеждам я към леглото. — Застани тук. — Навеждам се, вдъхвам сладкия ѝ аромат и шепна на ухото ѝ: — Чакай тук и не откъсвай очи от леглото. Представи си как лежиш и си изцяло зависима от милостта ми.

Тя си поема дъх.

Точно така, бебчо. Мисли. Едва успявам да устоя на изкушението да лепна нежна целувка на рамото ѝ. Трябва бързо да ѝ сплета косата и да донеса камшик. Грабвам ластик от скрина, избирам любимия си камшик и го пъхвам в задния джоб на дънките.

Заставам зад нея, нежно прибирам косата ѝ и я сплитам.

— Тъй като те харесвам прекалено много с две плитки, но искам да те чукам веднага, ще трябва да се задоволим само с една. — Стягам плитката и я подръпвам и тя е принудена да направи крачка назад към мен. Навивам края на китката си, навеждам я надясно, така че вратът ѝ остава оголен. Прокарвам носа си от ухото към рамото, засмуквам и хапя нежно.

М-м-м… мирише толкова хубаво.

Тя потръпва и мърка гърлено.

— Шшш. Тихо — карам ѝ се и вадя камшика, прехвърлям ръка отпред, докосвам нейната и ѝ го показвам.

Чувам я как си поема дъх и виждам, че пръстите ѝ се свиват.

— Докосни го — прошепвам, защото знам, че го иска. Тя вдига ръка, спира, след това прокарва пръсти по меките велурени висулки. Възбуждащо е. — Ще използвам това. Няма да боли, но ще вкара кръвта ти в повърхността на кожата и тя ще стане много чувствителна. Какви са кодовите думи, Анастейжа?

— Жълто и червено, сър — прошепва тя, омагьосана от камшика.

— Добро момиче. И помни, страхът е в главата ти. — Пускам камшика на леглото и докосвам с пръсти кръста ѝ, заоблените бедра, бръквам в бикините. — Това няма да ти е нужно. — Смъквам ги по краката ѝ и коленича зад нея. Тя сграбчва колоната, за да се измъкне от бельото си.

— Стой мирна — командвам и я целувам по дупето, нежно пощипвам и двете бузи. — Сега легни. По гръб. — Удрям я веднъж и тя подскача, стряска се и бързо се качва на леглото. Ляга с лице към мен, не откъсва поглед от моя, грее в очакване и малко страх. Поне така ми се струва. — Ръцете над главата!

Тя изпълнява послушно. Вземам слушалките и превръзката за очи, айпода и дистанционното от скрина. Сядам на леглото до нея и ѝ показвам айпода с трансмитера. Тя мести поглед от лицето ми към устройствата и след това отново ме поглежда.

— Това е трансмитер и предава музиката, която върви на айпода, чрез уредбата в стаята.

След като вижда всичко, слагам слушалките на ушите ѝ и поставям айпода на възглавницата.

— Вдигни си главата!

Тя се подчинява и аз ѝ слагам превръзката. Ставам, хващам лявата ѝ ръка и я оковавам към горния ъгъл на леглото. Плъзвам пръсти по протегнатата ѝ ръка и тя започва да се гърчи. Докато заобикалям бавно леглото, главата ѝ следва звука на стъпките ми; повтарям същото и с дясната ръка и закопчавам китката.

Дишането на Ана се променя, става накъсано, бързо, устните ѝ са отворени. Гърдите ѝ поруменяват, тя продължава да се намества и повдига ханша си в очакване.

Супер.

Сграбчвам глезените ѝ.

— Повдигни глава! — нареждам.

Тя изпълнява веднага и аз я смъквам на леглото, така че ръцете ѝ да се изпънат.

Тя стене тихо и отново повдига ханша си.

Връзвам и двата глезена, така че да лежи разкрачена пред мен. Отстъпвам крачка, за да се полюбувам на гледката.

Никога досега не е изглеждала толкова съблазнителна.

Сега вече напълно зависи от милостта ми. Тази мисъл е завладяваща и аз оставам още малко да се порадвам на благородството и куража ѝ.

Отдръпвам се от този вълшебен образ и вземам от скрина ръкавиците от заешка кожа. Преди да си ги сложа, включвам музиката с дистанционното; чува се тихо съскане, след това започва мотет в четирийсет части; ангелският глас на певеца зазвучава в стаята и гали апетитната госпожица Стийл.

Тя притихва, слуша.

Аз заобикалям леглото и я изпивам с поглед.

Протягам ръка и галя врата ѝ с ръкавицата. Тя си поема рязко въздух и подръпва белезниците, но нито вика, нито иска да спра. Бавно прокарвам ръка по гърлото ѝ, по гърдите, наслаждавам се на ограничените ѝ движения. Обхващам гърдите ѝ, нежно подръпвам всяко зърно и стонът ѝ ме кара да се насоча надолу. Много бавно проучвам тялото ѝ — корема, бедрата, спускам се надолу по краката. Музиката набира ритъм, нови гласове се включват в хора и подчертават всяко мое движение. Наблюдавам устата ѝ, за да съм сигурен как се чувства: тя отваря уста от удоволствие, хапе устни. Когато ръката ми спира между краката ѝ, стиска дупе и се изтласква към пръстите ми.