Грей - страница 140

Въпреки че обикновено предпочитам подчинените да не мърдат, движенията ѝ ми доставят удоволствие.

Госпожица Стийл се наслаждава. Иска още.

Докосвам отново гърдите ѝ и зърната ѝ се втвърдяват при допира на ръкавицата.

Точно така!

След като кожата ѝ е вече събудена, свалям ръкавицата и грабвам камшика. Много внимателно прокарвам вързаните на възелчета краища по кожата ѝ, следвам същия път — гръдната кост, гърдите, корема, срамните косми, спускам се надолу по краката. Нови хористи се включват в мотета, когато вдигам камшика и первам корема ѝ. Тя вика — според мен от изненада, — но не казва ключовата дума. Давам ѝ няколко секунди, за да поеме усещането, след това я первам отново — този път по-силно.

Тя тегли белезниците и вика отново, приглушено, но и този път не произнася кодовата дума. Замахвам по гърдите ѝ и тя отмята глава, издава беззвучен вик, устата ѝ се отпуска, докато се гърчи върху червения сатен.

Все още не съм чул думата. Откачалката в Ана набира скорост.

Замаян съм от удоволствие, докато удрям тялото ѝ и наблюдавам как кожата ѝ пламва по-силно при всяко перване. Когато хористите замлъкват, задържам ръката си неподвижно.

Господи! Тя изглежда зашеметяващо.

Започвам отново. Музиката стига до кресчендо и всички гласове пеят заедно; перкам я отново и отново и тя се гърчи след всеки удар.

Когато зазвучава и последната нота, спирам и пускам камшика на пода. Останал съм без дъх, дишам тежко от желание и нужда.

Тя лежи на леглото, безпомощна е, кожата ѝ е порозовяла. И диша тежко също като мен.

О, бебчо!

Качвам се на леглото между краката ѝ и пролазвам над нея, задържам се над нея. Музиката започва отново. Самотен глас пее ангелска мелодия и аз следвам вече познатия ритъм като с ръкавицата и камшика, но този път с уста, целувам и засмуквам всеки сантиметър от кожата ѝ. Дразня зърната, докато те заблестяват от слюнката ми и щръкват. Тя се гърчи, доколкото позволяват белезниците, и стене под мен. Вкусвам я. Благоговея пред нея. Спускам се надолу, през космите до сладкия оголен клитор, който моли да го докосна с език. Лижа го, вдишвам мириса ѝ, опивам се от реакциите ѝ, докато не я усещам, че потръпва под мен.

А, не. Все още не. Ще почакаш.

Спирам и тя сумти недоволно.

Коленича между краката ѝ и разкопчавам дънките. Членът ми стърчи. Навеждам се и нежно откопчавам кожените белезници от лявата страна. Тя ме обгръща в дългокрака прегръдка, докато освобождавам другия ѝ крак. След като е свободна, масажирам глезените, за да върна живота в тях, започвам от прасците и стигам до бедрата. Тя се мята под мен, вдига бедра в съвършен ритъм с тюдорския мотет, докато палците ми пълзят по меката вътрешна страна на бедрата ѝ. Кожата ѝ е на капчици от възбуда.

Потискам стона си, сграбчвам бедрата ѝ, вдигам я от леглото и с едно бързо рязко движение потъвам в нея.

Тя е хлъзгава и гореща и мокра и тялото ѝ пулсира около мен. На ръба е.

Не. Още е прекалено рано.

Спирам, изправям се над нея и вътре в нея, потта избива на капки по челото ми.

— Моля те — скимти тя и аз я стискам по-здраво, за да я накарам да спре да се движи и да ме остави да се потопя в нея. Затварям очи, за да не я виждам просната под мен в цялата си прелест, и се съсредоточавам върху музиката; отново успявам да контролирам нещата, движа се бавно. Напрежението в музиката расте и аз забързвам, за да следвам силата и ритъма на музиката, наслаждавам се на всеки стегнат сантиметър от нея.

Тя свива ръце в юмруци, извива глава назад и стене.

— Точно така.

— Моля те — умолява ме тя през стиснати зъби.

„Чувам те, бебчо“.

Подпирам се на лакти и следвам ритъма, забивам се в нея, предавам се и на нея, и на музиката.

Сладката ми смела Ана!

По гърба ми се стича пот.

Хайде, бебчо!

Моля те!

Най-сетне тя избухва около мен, крещи и ме тласка към зашеметяващ, изтощителен оргазъм, в който се самозабравям. Отпускам се върху нея и светът ми се променя, пренарежда се и оставя онова непознато чувство да кипи в гърдите ми, да ме поглъща.

Тръскам глава, опитвам се да прогоня зловещото, обсебващо чувство. Посягам към дистанционното и изключвам музиката.

Наситих се на Талис.

Музиката определено е допринесла за това почти религиозно преживяване. Мръщя се, опитвам се безуспешно да овладея чувствата си. Измъквам се от Ана и я освобождавам от кожените белезници.

Тя въздиша и мърда пръсти, а аз нежно свалям превръзката и слушалките.

Огромните ѝ сини очи мигат към мен.

— Здрасти — шепна.

— Здравей — отвръща тя игриво и същевременно срамежливо. Откликът ѝ ме радва, навеждам се и лепвам нежна целувка върху устните ѝ.

— Браво на теб. — Гласът ми е наситен с гордост.

Тя се справи! Тя понесе всичко! Понесе го!

— Обърни се.

Очите ѝ се ококорват уплашено.

— Просто ще ти разтрия раменете.

— А, добре.

Тя се превърта и се отпуска на леглото със затворени очи. Възсядам я и масажирам раменете ѝ.

Приятно мъркане долита откъм гърлото ѝ.

— Каква е тази музика? — пита изтощено.

— Spem in Alium. Мотет от Томас Талис.

— Беше… величествено.

— Винаги съм искал да чукам на това изпълнение.

— Още нещо, което правите за първи път, господин Грей?

Ухилвам се.

— Така е, госпожице Стийл.

— Е, и аз за първи път се чукам на фона на това изпълнение — отбелязва сънено тя.

— Хм… доста нови неща си подаряваме един на друг.

— Какво казах в съня си, Крис… опа… Сър?

Пак ли? „Не я мъчи повече, Грей“.

— Каза доста неща, Анастейжа. Говореше за клетки и ягоди… че искаш повече… че ти липсвам.