Гората - страница 81

— Това не е истина. Моят брат загина заедно с вашата сестра.

— Надявах се да прескочим преструвките.

Тя седи и попипва долната си устна.

— Наистина ли възнамерявате да се заядете с моето семейство?

— Говорим за убийството на моята сестра. Вие, госпожо Перес, трябва да разберете добре това.

— Приемам отговора Ви за „да“.

— При това огромно и много неприятно „да“.

Тя продължава да попипва устна. Аз продължавам да чакам.

— Ще възразите ли, ако ви изложа една хипотеза?

Разпервам ръце.

— Умирам за хипотези.

— Да предположим — започва Гледна Перес, — че този мъртъв мъж, този Маноло Сантяго, се окаже наистина моят брат. Пак повтарям, чисто хипотетично.

— Добре, хипотетично. И какво следва?

— Какво, според вас, би означавало това за моето семейство?

— Че всички вие ме лъжете.

— И не само вас.

Облягам се в креслото.

— Кого другиго?

— Всички.

Тя пак се залавя за устната.

— Както ви е известно, и четирите семейства се ангажираха в граждански процес. Спечелихме милиони. Сега излиза, че сме мамили. Чисто хипотетично, разбира се.

Аз мълча.

— Ние използвахме тези пари за инвестиции, за моето образование, за здравето на другия ми брат. Томас щеше да е мъртъв днес или настанен в някой благотворителен приют, ако не бяхме получили онези пари. Разбирате ли това?

— Да.

— И отново чисто хипотетично, ако Джил наистина е бил жив, а ние сме знаели това, то целият процес се е основавал върху една лъжа. Ние ще бъдем подложени на съдебно преследване. А което е по-важно: полицията разследваше четворно убийство. Цялото производство се градеше върху предпоставката, че има четири жертви. Но ако Джил е останал жив, значи ние сме попречили на разследването. Разбирате ли?

Гледаме се един друг. Сега тя е тази, която чака.

— Вашата хипотеза крие един проблем — отбелязвам аз.

— Какъв е той?

— Четирима влизат в гората. Един излиза от нея жив. Той запазва този факт в тайна. Въз основа на вашата хипотеза човек би заключил, че именно той е убил останалите трима.

Попипване на устната.

— Ясно ми е докъде можете да стигнете, ако дадете воля на въображението си в тази посока.

— Но?

— Но той не го е направил.

— Искате да повярвам на честната ви дума?

— Има ли това изобщо някакво значение?

— Разбира се, че има.

— Ако брат ми ги е убил, всичко е свършено, не е ли така? Той е мъртъв. Не можете да го изправите на подсъдимата скамейка.

— Имате право.

— Благодаря.

— Вашият брат ли уби сестра ми? — Не.

— А кой тогава?

Гленда Перес става права.

— В течение на много време аз не знаех, че моят брат е жив. Чисто хипотетично.

— А вашите родители знаеха ли?

— Не съм дошла, за да говоря от тяхно име.

— Трябва да знам…

— Кой е убил сестра ви. Разбрах.

— Е?

— Е, аз ще ви кажа само едно нещо. И край. Ще ви кажа при едно условие.

— Какво е то?

— Че всичко си остане в рамките на нашата хипотеза и вие престанете да разправяте наляво и дясно, че Маноло Сантяго е мой брат. И обещаете да оставите родителите ми на мира.

— Това не мога да обещая.

— В такъв случай аз не мога да ви кажа онова, което знам за сестра ви.

Мълчание. Картината е ясна. Картите са на масата. Гленда Перес се готви да си тръгне.

— Вече сте юрист — започвам аз. — Ако се заема сериозно с вас, ще загубите правата си…

— Стига вече заплахи, господин Коупланд.

Аз млъквам.

— Аз знам нещо относно случилото се със сестра ви в онази гора. Ако искате да научите какво е то, сключваме сделка.

— И вие ще повярвате на думата ми?

— Не, разбира се. Приготвила съм юридически издържан документ.

Гленда Перес бърка в чашата си и вади някакви листове. Показва ми ги. В общи линии, това е споразумение за отказ от разгласяване на сведения. В него се подчертава, че аз нямам право да се занимавам повече с връзката Маноло Сантяго — Джил Перес и се отказвам от преследване на неговите родители.

— Известно ви е, че това нещо няма правна сила.

Тя свива рамене.

— Нищо по-добро не можах да измисля.

— Няма да говоря с никого по въпроса — казвам аз, — освен ако не стане крайно наложително. Нямам никакъв интерес от преследване на вашето семейство. Ще престана да твърдя пред Йорк или когото и да било другиго, че Маноло Сантяго е вашият брат. Ще обещая да направя всичко, което е във възможностите ми. Но ние и двамата знаем, че повече от това не мога да сторя.

Гленда Перес се колебае. След това събира хартиите, натъпква ги в джоба си и се отправя към вратата. Слага ръка върху бравата и се обръща към мен.

— Нали си говорим в рамките на чистата хипотеза?

— Да.

— Ако брат ми е излязъл жив от онази гора, той не го е сторил сам.

Цялото ми тяло изтръпва. Не мога да помръдна. Не мога да проговоря. Опитвам се да кажа нещо, но от устата ми не излиза и звук. Срещам погледа на Гленда Перес. Тя отвръща на погледа ми. Кимва и аз виждам в очите й влага. Тя се обръща и натиска бравата.

— Не си правете шеги с мен, Гленда.

— Не си правя шеги, Пол. Знам само това: моят брат остава жив след онази нощ. Също като сестра Ви.

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Когато Лорън Мюз пристига в района на стария лагер, денят отстъпва правата си на сянката.

Голяма табела съобщава: Жилищен комплекс „Лейк Шармен“. Теренът е огромен — тя знае това, — проснат по двата бряга на река Делауер, която разделя Ню Джърси от Пенсилвания. Езерото и жилищните сгради са откъм Пенсилвания. По-голямата част от гората е в Ню Джърси.

Мюз мрази горите. Обича спорта, но ненавижда така наречените природни красоти. Тя мрази насекоми и риболов, газене из реките и ходенето пеша из пресечена местност, издирването на археологически находки и мръсотията, ловните трикове и примамки, отстрелването на трофеи, съборите на открито и всичко онова, което тя привежда под общия знаменател „селяндурщина“.